Ренесанс - етапи, развитие, школи

Етапи

• Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др. 
• Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело. 
• Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе. 

Ренесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот, което първоначално възниква в Италия (14 век) и по късно в другите европейски държави (15 век). Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. В изключително динамичния период – 13 век, се зараждат специфични обществено - стопански отношения, оформя се буржоазията и интелигенцията. Това е периода на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз и други бележити учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическото, политическото и културното отношение. 

Леонардо да Винчи (15 април 1452 — 2 май 1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Рафаело Санцио (или Рафаело Санти) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Високия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век. Въпреки краткия му живот Рафаело оставя след себе си огромно живописно наследство. Още по свое време той се прочува като „художник на Мадони”, голяма слава му донасят и неговите фрески в станците на Ватикана. В наше време Рафаело е смятан за един от тримата големи художници на Ренесанса, заедно с Микеланджело и Леонардо да Винчи.

Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.

Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торкуато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле. 

Данте Алигиери е италиански поет от град Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.

Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот (част I излиза през 1605 г., а част II — през 1615 г.) се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.

Уилям Шекспир (1564-1616), знаменитият английски драматург и поет, признат в Западната култура като най-значимия писател в англоезичната литература. Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Способността на му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английския ренесанс често е наричан „шекспиров период“.

Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.

Ренесанса в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, сводовете, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

През ренесанса се развива също и астрологията. Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози. Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма (ок. 1315-1416) . Той е бил изтъкнат учен, преподавател в няколко университета. 

Шестнадесети век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, от културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа. 

В Чехия твори Киприан Леовитий (1524-1574) - един от най-известните астролози на своето време. 

През 1500г. унгарският крал Матиаш Корвински основава Пресбургския университет в днешна Братислава, който става известен благодарение на своите специалисти по астрология, но за съжаление се налага да бъде закрит поради войната с турците. 

През 1450 г. полският учен Мартин Крул основава катедра по астрология в университета в Краков, а най-известният по това време полски астролог е Мартин Билица (1433-1493). 

Визитата в Англия през 1553 г. на големия италиански учен и астролог Джеронимо Кардан (1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI, оказва огромен стимул върху развитието на английската астрология. Тя се използва на всички равнища - за пропаганда, за поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече за консултиране на политическите лидери в тяхната борба за властта. Най-известният английски астролог от това време е Уйлям Лили (1602-1681). 

По това време в Италия творят няколко големи астролози. Лука Гаурик (1476-1558) предсказва на Александро Фарнезе, че ще стане папа. Когато той става папа не само го възнаграждава богато, но и му дава епископска титла. Джовани Маджини (1555-1617), професор по математика в университета в Болоня и член на комисията за смяна на календара към папа Григорий XIII. 

Трайно място заема астрологията и в Германия. Големите учени Тихо Брахе и Йохан Кеплер са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози. 

Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. Но най-вече той е известен със своите “Центурии”, популярни предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни. 

Ренесансови школи

• Флорентинска школа 
• Венецианска школа