"Йохан" - Христо Смирненски (анализ за матура)

”Йохан” – поема – персонификация на героичното в поезията на Смирненски. Съчетава патетиката на социалния бунт с трагиката на саможертвата

- анализ на заглавието – персонализира подвига и саможертвата, поставя акцент върху човешката фигура чрез името, оличностява бунта. Името е сред най-разпространените – единство и напрежение на обобщеност и единичност

- лирическият сюжет разгръща мотивите за:

• човешките измерения на отношението между индивидуалната съдба на революционера и повелите на епохата
• за героиката на саможертвата /съпоставка с Ботев, Вапцаров/
• за бунта като осъзнат дълг пред колектива, като самоотричане на личността в името на новия живот
• за преодоляването на конфликта между стремежа към лично щастие и моралната отговорност пред колектива / семейството и революцията/
• за несправедливо устроения свят и бунта срещу него /романтична представа за революцията, изключителност на героя/

- особености на композицията – рамкова, осъществява се чрез картината на нощния Берлин, очертава основното противопоставяне: лично-социално. Пустота на нощта активизира тъгата от раздялата и предчувствието за смърт

- структура на текста:

• първата част и финалът съчетават интимно-лиричното начало с темата за героичната изява, осмислена е като тържество на човечността в революционния подвиг, човешката емоция е уловена успоредно с революционния устрем, интимното и битовото се сливат с общочовешкото;
• втората и третата част – изграждат представата за героя, който носи чертите на митологичния герой – притежава неимоверна сила, изправя се срещу враговете „сам”. Съчетава внушението за романтична изключителност с представата за анонимност, неизвестност, обикновеност, част от множеството на обречените, но призвани да преобразят света. Човекът „се разтваря”в бурята революция, преодолява копнежа по лично щастие в името на каузата /близост с Ботев/. Рисуват сблъсъка, революцията Водещ е принципът на контраста: участниците в бунта – хусарите. Старецът и детето стават отново фигури на жертвеността. За разлика от Йохан, те са анонимни представители на обреченото множество. Смъртта е извисена, фигурата на героя е хиперболично изведена до зоната на свръхестественото, нечовешкото, за да изгради легендарния образ на революционера- „величав кат някой исполин”/Ботев, Вазов/.

- художествени образи:

• прагът – граница между интимно човешкото и социалното, между живота и смъртта, робството и свободата, жената и детето – внасят интимните нотки, подчертават акта на саможертвата;
• барикадата – също гранично пространство, очертава мястото на съдбовния сблъсък между стария и новия свят, арена на революционното преобразяване на света, изпитание за човешкото, лобно място и пространство на подвига/възможна аналогия с Балкана/.
• Бунтът успоредява социалното и природното, представен е като природен катаклизъм, руши стария свят, но има градивен смисъл подобно на гнева на онеправданите.
• Смъртта – персонифицирана, изписването с главна буква я превръща в ценностен ориентир за човешкото заради идеята за саможертвата

- поетика на текста – резултат от напрежението между символистичната образност и реалистичното изображение на битката и смъртта. Кинематографичност – смяна на близък и общ план в обрисовката, между конкретно и надличностно, между историческо и универсално. /Конкретността се изчерпва с имената – Берлин, Йохан, но посланията са изведени в зоната на общочовешкото/.

- художествени изразни средства: олицетворения, метафори, хиперболи, градация, обръщения, сравнения