"Ний" - Христо Смирненски (анализ за матура)

„Ний” – мащабна картина на нечовешко социално и духовно страдание, но и на оптимистичната визия на роба

- заглавието – Личното местоимение посочва субекта на промяната, новия герой в новия утопичен проект за света. Откроява потенциала и силата на множеството, енергията на колективната душа.

- композицията – следва принципа на контраста, кръгова, вариативно повторение/рондова/ очертава движението от страданието към бунтовното и гневното в поведението на масата чрез присъединителния съюз”и”, форма на лир.изказ – 1 л.ед.ч., ние-идентификация; основни опозиции: старо-ново, днес-утре, страдание-възмездие, живот-смърт, гибел-възкресение, мрак-светлина, робство-свобода

- структура на текста – условно три части:

  • 1 и 2 строфа – картина на извънмерно страдание, зло, отказано право на живот, чуждата майчина гръд обрича на смърт, първият стих констатира равното право на съществуване, но следващите въвеждат представата за нарушен естествен порядък, за ценностно разместване на света
  • Робството е представено чрез традиционни образи – бич, хомот/близост до Вазов/, жълтият метал, изр. глаголи „гаснем”, „ръсим” – обезсиленост, изтощение, погиване, движение към смъртта, оксиморонът „бледи смъртници, родени за живот” – идеята за трагичната обреченост и изначалността на страданието за множеството, сълзите и кръвта са означения на мъченичеството и жертвеността.
  • 3 и 4 строфа – разкрива множеството в неговата нова роля – робската енергия на масата се отъждествява със скритите сили на природата, невинно лишените са творците на нов социален ред. Противопоставителният съюз „а” въвежда мотива за творческата мощ на тълпата, пресемантизира образа/различие от Славейков и Яворов, Дебелянов в „Миг”/. Образът е хиперболизиран, митологизиран – народът Атлас, редуват се внушенията за сила и безсилие. Тръненият венец – образ на мъченичеството, колективът приема кръстните мъки на Спасителя. Метафорични образи „стенещи вълни”, „огнени”
  • 5 и 6 строфа – революционно пророчество за Деня на Страшния съд. Революцията е представена като Апокалипсис, тя е природна стихия, космически трус, разрушение и сътворение. Представена чрез урагана. Страданието ражда мощната енергия на колектива.

 

-времето – бъдещето се изживява като настояще

-пространството – придобива космически измерения - междутекстови връзки – като в „Да бъде ден”

- Теми за интерпретация:

  • Утопичният проект за преобразяването на света
  • Страдание и възкресение в „Ний” 
  • Живот и смърт в стихотворението „Ний”

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

айше шабан ( 2) на 15 Октомври 2014
fg