"Да бъде ден" - Христо Смирненски (анализ за матура)

”Да бъде ден”- програмно стихотворение – играе ролята на емоционална и смислова доминанта чрез идеята за пресътворението на света:

- заглавието – пророческа, заклинателна сила, вещаещото божие слово, насочва към демиургичната сила на колектива. Има императивен характер, свързва се композиционно и емоционално с финалния стих. Прогласяване на новия ден, на светлината и сътворението и на копнежа по тях

- композицията – принцип на контраста, основни опозиции: ден-нощ, мрак-светлина, слабост-сила, страдание-избавление

- лирическият сюжет разгръща темата за непосилното социално страдание, за мъченическата съдба на колектива роб и раждането на вярата в новия свят

- художествени образи:

•  нощта – аналог на хаоса отпреди създаването на света, метафора на злото, дериват/двойник/ на смъртта. Епитетите „черна”, „зловеща”,”ледна” асоциативно водят към смъртта, сравнението”ледна като смърт”.
•  разкъсаната земна гръд – ценностен хаос, подземно/ хтонично/ пространство, фигура на страданието и мъченичеството, на разкъсаните връзки, на разтерзаното майчинство
•  безокий демон на войната - символичен образ с конкретноисторическо значение – очертава важния за епохата социален и политически сблъсък на световете
•  димящите развалини – апокалиптични видения, аналог на стария свят, обречен да загине
•  библейският образ на кръста – символ на мъченичеството не на единицата, а на множеството, не е осветен от спасителната жертва на Христос, а е печално свидетелство за несправедливостта на света
• златний бог – образ на страданието и социалната разделеност на човеците, фалшив идол
• тълпите – невинно лишените, обезсилени, изтощени от страданието „нижат се едвам”, крият в себе си потенциала на новия субект на пресътворението.
• въздухът, светлината стават синоними на живота. Прераждането е акт на преодоляване на смъртта и хаоса, на кървавото жертвоприношение. Човешкото е метонимично представено – синекдохите „гърдите”, „душите”,”викът”/израз на неотменимото право на живот/. Копнежът по светлина е израз на осъзнатата потребност от свобода и справедливост

- лирически изказ – надличностен, лир.говорител коментира и съпреживява ужаса от страданието, но и романтичната вяра в едно утопично „утре”, което дава нова мяра на света

 - междутекстови връзки – „Ний”, ”Юноша”, ”Въглекопач”

 - теми за интерпретация:

• "Пророчеството за преобразяването на света"

• "Сблъсъкът на мрака и светлината"

• "Страдание и надежда"