Христо Смирненски - подготовка за матура
/Христо Димитров Измирлиев/
/1898 – 1923/
1. Житейска и творческа съдба
а/ основни моменти в биографията му
- родно място – гр.Кукуш, днешна Македония
- псевдонимът – от другото име на гр.Измир, откъдето са корените на семейството
- семейство - 1913 г. се преселва в София, в Ючбунар – квартала на най-бедните
- учи в Строителното и във Военното училище, в Юридическия факултет на СУ, но не завършва образованието си
- като юнкер участва в потушаването на Войнишкото въстание, става свидетел на жестокото отношение към войниците и се отказва от кариерата на военен
- работи като землемер, репортер, писар, продава вестници
- 1921 става член на Комунистическата партия
- 1922 постъпва в санаториума в Горна баня
- умира от туберкулоза 18 юни 1923 г.
б/ творчество
- дебют 1915 в „К'во да е”
- публикува в „Българан”, „Смях и сълзи”, „Барабан” и др.
- псевдоними – Ведбал, Южен Северняк, сър Джеймс Шокинг, Окър Кокър, Йуда Добродушни и др.
- 1918 – излиза „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” – първа стихосбирка
- 1921 – излиза цикълът „Децата на града” във в-к „Червен смях”
- 1922 г. – излиза стихосбирката „Да бъде ден” с включени 30 творби
- хумористични произведения
- цикълът „Зимни вечери”- 1923 г.
- проза – фейлетони – „Приказка за стълбата”/израз на разочарованието от сляпото следване на партийната доктрина, на съзнанието за разрушителната същност на омразата/,„Как ще си умра млад и зелен”
в/ противоречивост на оценките за творчеството му:
- Г.Бакалов: ”Млад, свеж, сочен талант, в шеметната пъстрота на свои оригинални краски и образи…А формата – феерия от огнеструйни образи и картини.”
- А.Страшимиров: ”Голям поет е Смирненски, наистина голям поет…”, „слънчевото дете на българската поезия”.
- Вл.Василев: ”…Смирненски оперира твърде ловко с известна поетическа образност. Но тази образност е външна, техническа:атрибут на една приложна поезия.”
- Л.Стоянов: ”В основата си това е поезия на политическия девиз, на партийния плакат.”, ”Смирненски е поучителен пример за подобна екзекутивност на тълпата: посветил всичките си духовни енергии на освобождението на пролетарската класа, той слага вериги на своя дух, поробва се в името на една рационална и духовно неплодотворна доктрина…”
- Н.Георгиев - творчеството му е особен тип скъсване със символизма, при което една част от произведенията му /хумористичните/ иронизират безличната състареност на символизма. Поезията му съчетава по уникален начин две разнородни системи – „редуват се, ритмично противопоставно, символистични и реалистични елементи, при което реализмът излиза от сблъсъка укрепнал и жизнено перспективен”.
- творчеството му предполага съпоставки с Вазов, Ботев по отношение на представата за предназначението на литературата и за обществения и моралния ангажимент към колектива, романтическата възторженост към революцията у Ботев; връзка със символизма / мелодиката на стиха, образите символи, които са преосмислени в контекста на новата митология/
2. Характерни особености на поетическия му свят
- въпреки продължителния процес на идеологически прочит на Смирненски като пролетарски поет, творчеството му носи пристрастието към социалната тема и основните белези на късния символизъм, което ни дава възможност да го видим като постсимволист и като представител на пролетарската поезия
- поезията му е илюстрация на органичното единство на традиция и новаторство, ролята му е на преобразувател, не представя нова естетическа платформа, а поставя нови акценти в рамките на символистичната традиция
- заимства образи, мотиви, митологически модели, музикалността на стиха, но ориентирани към социума, „прекрояващи” ценностната система на света, пресичат се общокултурни сюжети с аксиомите на съвременността/Ив.Мешеков/, от митовете заимства „революционния” им потенциал замяната на бездушния закон с любовта и саможертвата:
* образът на града – многоплановост: грешен, „шумен и разблуден”, гробница на красотата и хармонията, враждебно/хтонично/, земен ад, периферна зона на страдание и печал, преобладават есенни и вечерни символни картини, животът в него напомня маскарад /Яворов,Дебелянов/, арена на социални сблъсъци, на изригналия гняв на масите, символен образ са барикадите, които са границата между стария и новия свят, между живота и смъртта
- светът в поезията му е полюсен, антагонистичен, разкъсван от остри социални сблъсъци и нравствени драми. Темата за двата свята и техния конфликт оформя основното тематично ядро. Светът следва митологичния модел, в който основната опозиционна двойка е хаос-космос и дериватните /производните/ мрак-светлина, живот-смърт, съзидание-разруха, престъпление-наказание, ад/преизподня/-рай, център-периферия. Разделен е на „стар-нов”свят, представени чрез други образи символи – земята мащеха, рухващите сгради, кървавият храм и утрото, зората, открехнатите двери.
- изповядва вярата, че социалната революция е единствената възможност за отменяне на несправедливостта /близост с Хр.Ботев/. Вселената става арена на битката между „стария” и „новия” свят
- гради света на социалната утопия, утвърждава романтичния идеал за раждането на съвършен свят - „ възцарете вечна правда, вечна обич на света”/”Червените ескадрони”/
- съчетава конкретния исторически факт с обобщаващия смисъл на вечни образи символи, историческото събитие се проектира на фона на човешката история и митология/”Северният Спартак”, „Руският Прометей”,”Роза Люксембуг”, „Карл Либкнехт”, „Смъртта на Делеклюз”, „Москва”, „Бурята в Берлин”/.Стремеж към регистриране на календарния факт чрез преосмислянето на универсални митове, пролетарската култура съжителства с християнската символика и стилистиката на символизма.
- ключов образ в поезията му – на революцията – едновременно конкретна и символно обощена чрез библиогемата за Деня на Страшния съд. Революцията е Апокалипсис. Библейската образност очертава новите пролетарски митове – за Октомврийската революция, Берлинското въстание, чрез символиката на библиогемите за Потопа, за разрушаването на Содом и Гомор
- художествени образи на революцията – стихиите – ураганът, бурята, вълните, гръмотевиците, земен трус; огънят, пожарите, пещта, избухването, вулканът – актуализирани са двете функции – най-напред разруха/рухващите стари сгради/, след това съзидание/конниците- вестители на нов свят на правдата и обичта/.
- изгражда представата за новия герой – романтично извисен, с непоколебима съвест и нравственост, монументален, водач на масите, носи чертите на културния герой /Прометей, Спартак/- има силата да преобрази света, извършва подвиг в името на колектива, човекът месия, духовният водач – образите са окрупнени, хиперболизирани, участници в една космическа битка между доброто и злото, между старото и новото. . Митът/Прометей, Спартак/ е преосмислен съгласно императивите на една нова пролетарска етика, без да губи универсалното си значение.
- преосмисля представата за тълпата – натоварена с положителен ценностен знак – фигура на свръхчовешко духовно и физическо страдание, но и субект на революцията, създател на новия свят - ”децата на майката земя”, „огнени вълни”, генерирали социалния гняв, субект на социалната енергия, която изригва, разрушава греховния свят на миналото и съгражда новия порядък, техният кипеж и устремът им са естетизирани и митологизирани. Тяхното страдание напомня Христовите мъки
- множеството носи и чертите на извънмерно страдание, състои се от безименните жертви на несправедливо устроения свят, обитаващи периферните зони на скръбта и мрака и по хоризонтала, и по вертикала /в тъмните бездни, в недрата ад, в крайните квартали на града/.
- другата голяма тема – за страданието на човека жертва, маргинализиран, обитаващ крайните квартали на града чудовище, чиято единствена перспектива е смъртта. Човекът е част от деформиран, зловещ свят на сенки, призраци, мрак и студ, обречен по силата на предопределената си участ.
- виновниците за страданието –несправедливото устройство на света, богатите и властимащите, Златний телец, златний бог, вълкът, пияният хусар
- позицията на лир.говорител - тъжно-съчувственото отношение на лирическия говорител, който е разбиращ, без да е абсолютно тъждествен. Той е знаещият, просветленият, способният да прозре светлото „утре” на света.Това е отношение на емоционална и социална близост. Носител на възторжена вяра в осъществяването на бъдещия проект за справедливото устройство на света – новата социална утопия. Чрез неговите думи проговаря колективът, той става изразител на гласа на множеството/”бардът на революцията”/. Движение от аз-лирически изказ към ние-идентификацията – белег за съчувствие, състрадание, /емпатия/.
3. Анализ на произведенията за матура
а/ ”Да бъде ден”- програмно стихотворение
