Кои са тартюфовците днес?

През своя живот, всички ние вървим по неотъпкана пътека - пътека, която ни води към самоопознaването ни. По този път ние срещаме различни препятствия, каращи ни да постъпим по един или друг начин. Унесени в стремежа към перфектното, понякога ни се случва да забравим себе си. Да се отклоним от правилната пътека и да тръгнем по грешните, странични улички. В такива моменти най-често ние хората слагаме една маска, която ни заслепява и ни променя изцяло. Често, дори твърде късно,ние осъзнаваме, че тази маска вече е част от нас и ние сме се слели с нея. Започваме да живеем в един измислен свят, един фалшив свят.

Живеем в свят, в който материалното благо е преди всичко. Добротата и искреността се изгубиха, а егоизмът надделя в нас. Да лъжем, да крадем, да мамим и да не бъдем истински пред никого..да бъдем герой в собствения си живот, да бъдем Тартюф. Заобиколени сме от хора, които във всеки един удобен момент биха изсмукали и последната ти капка кръв, а най-лошото е че пред теб са светци. Това да разпознаваш добро от лошото и да oкрояваш истината от лъжата, само би ти помогнало в този живот. Та ние дори лъжем самите себе си всеки ден(ще бъда по-добър, ще уча, ще помагам, ще си легна рано), какво остава за другите около нас. 

"Тартюф" виждаме всеки ден по телевизията (политици, водещи), виждаме го и на улицата (неучтиви минувачи), виждаме го дори и сред приятелите си (лицемерие и завист). Не защитавам егоистите, но в този живот, ако не си малко егоист няма как да постигнеш нещо. Мина времето, когато честността и искреността са те правили достоен. Но колко всъщност са били достойните хора, дали и те не са си поправяли път с лъжа? Всички тези въпроси остават за нас...как да живеем, по кой път да тръгнем и с кого ще поемем...