Константин Кирил Философ
За личността на Константин Кирил Философ можем да съдим предимно от творбите, посветени на него,в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово. Сред най-авторитетните творби в тази област на литературата е Пространното житие на Кирил.
Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му. Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил -Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога,а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.
Житейският му образ е апостолски тип. Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговия земен край. Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека. Благодарение на силната си чиста вяра в Бога, той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Константин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане. “От днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...”. Неговата висша цел е, както се казва в житието “вместо земното, да придобия небесното”. Образът се изгражда като образец на подражание, необходим на съвременниците. Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.
Младият Константин получава задълбочени познания в различни области на науката в прочутата Магнаурска школа. Особено впечатляващи са успехите му по философия, заради които по-късно, когато е преподавател в същата школа получва титлата философ. Със силата на своето убедително слово и знания още съвсем млад, той влиза в спор със сваления патриарх Анис за иконоборството и го побеждава. Героят на житието постепенно става олицетворение на неутолимия стремеж към овладяване на нови духовни пространства.Чистата му и искрена вяра в Бога му отваря вратите на познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви.
По повеля на Визамтийския император, Константин Кирил Философ като един от най-образованите хора в своето съвремие е изпратен при сарацините и хазарите с определена мисия - да ги убеди в превъзходството на християнската вяра и да даде отговор на важни нравствено-философски въпроси. В тази мисия,той още веднъж показва своите невероятни познания, сразявайки враждебните нападки на съперниците си в спора. Чрез мъдри сентенции и цитати от Библията или пък алегорични разкази и примери от книгите на самите друговерци, Кирил достойно излиза от сложните ситуации. По този начин доказва,че знанието е сила и светлина за духа, която води човека към съвършенство.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и свят мъж Константин Философ, както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея. На моравската мисия на Кирил, заради която той с божието просветление създава съвършено нова азбука, предназначена за славяните в Европа,на техния роден език, се отделя най-голямо внимание в житието. Чрез тази азбука Константин Кирил Философ превежда свещените текстове на този език и съчинява оригинални творби. С естествено пристрастие, славянският първоучител сразява противниците си, доказвайки пълната несъстоятелност на твърденията им, защитавайки правото на славянската азбука да съществува наред с признатите до тогава - еврейска, гръцка и латинска. Богатият му опит в диспутите и изключителните му познания по теология, изкусното му ораторско майсторство му помагат да намери най-убедителните аргументи. Силно въздействие имат думите:” Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички,също тъй слънцето не свети ли еднакво за всички...” Според него до Божията благодат на знанието право на достъп имат всички хора, а това би било най-добре да става на разбираем език. Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се признава официално, правото им на съществуване. Сразяването на “триезичниците” е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
Смъртта на светия мъж, отхвърлил суетата на този живот, светеца и философа Константин се възприема от римляните като божествен знак, за това те го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим-Свети Климент Охридски.
В Пространното житие на Кирил присъства светът на средновековния човек, който е ценностно раздвоен. От едната страна е земният, преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения, дело на дявола. От другата страна е истинският живот, този, който е посветен на Бога. Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца, който е образец на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога, като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.
Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека. Заедно с житието на Методий, двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род.
