Бай Ганьо между ориенталското и европейското (есе)

Алеко Константинов е човек, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата. Това не означава, разбира се, че творчеството му е лишено от субективен патос. Напротив, именно субективния оценъчен патос от гнева до възторга е най-характерно за Алековата морална позиция. Но неговите морални реакции са винаги предизвикани от сблъсъка с действителностт а и изразявани чрез отразените й форми. Творчеството на Алеко е синтез на тоталните тенденции на своето време и ако това е основата, то художествената действителност успява чрез нея да обобщи характерни етнопсихологиче ски черти, видени в своята социална проекция. Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките , тъмни заложби на българската нравственост. Той е вулгарно- прагматичен материалист - "келепирджия", груб и недодялан, парвеню, "простак". Бай Ганьо е тарикатстващ политикан, безпринципно мятащ се според вятъра, заради личната си изгода.Той е човек на живота, разбиран в най-вулгарния чувствен смисъл.За Бай Ганьо патриотизмът е "бош лаф", гола дума без реално покритие, ако от нея няма никаква лична изгода, никакъв келепир.И , ако националната гордост на Бай Ганьо, по време на приключенията му из Европа, е израз повече на национална ограниченост, примитивизъм и своеобразно преобразен страх от Европа, патриотизмът на политикана Бай Ганьо в България, който вече надменно спекулира със своето "познаване на Европата", е изпълнен с най- вулгарно политическо сметкаджийство и груб личен интерес. Из европейския свят героят присъства предимно телесно.Обобщен ието за байганьовата простащина се основават до голяма степен на усещането за непрекъснато нарушавани норми. Яденето например за него не е обикновен битов акт, то е своеобразен борчески акт, завоюва се в борба с другите, буквално се изземва от тях – крушите , измъкнати от учените в трена, стомната дигната от бебето, гозбата отвоювана у Иречек, яденето в хазайката на Ботков са все бойни трофеи, спечелени в сложната битка на надхитряването. Битките са изгубили своята историческо съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични. Навсякъде из Европа Бай Ганьо разнася образа на България и активно заявява различията между българите и европейците, нещо повече - героят се опитва да пробие европейското чрез българското.Пос ещението при Иречек например е мотивирано тъкмо от възможността да се съгради общо пространство, обозначено с името България. Ако домогването до трапезата на Иречек изисква упоритост и хитрост, то самото ядене се нуждае от вдъхновение.Сед нал на трапезата Бай Ганьо плюска, събра, поти се, "трие люти чушки в чорбата, потънал в наслада". Басеинът е друго такова пале, където върху наслаждението отново се поставят граници.За немците басеинът е социално регламентирана зона, а за Бай Ганьо то е едновременно вода, поле на първичните наслаждения и плацдарм , където става себедоказването . Поведението на Бай Ганьо е до голяма степен резултат от разминаването между ориенталската и европейската култури.Героят е образ, чрез който става болезненото изживяване на несрещата между българина и европееца.Затов а единственият възможен път на героя из Европа е този на симулациите и преобличанията. Още в началото на романа е заложено такова преобличане - върху ориенталския ямурлук героя намята белгийска мантия и всички казват, че той е "цял европеец" .Появава се мотива за преобличането. Според митологичния модел преоблича се поклонникът, облича нови одежди, което го прави свещен, осъществява се преминаването от едно равнище на друго.Във възрожденската литература героите се преобличат, за да оцелеят, за да се спасят.Ето защо преобличането на Бай Ганьо е с цел да се приспособи към другия свят,защото той е заплашителен, враждебен. От тук нататък Бай Ганьо ще слага европейски дрехи, но под тях ще си запазва атрибутите на националната носия, ще се опитва да говори чужди езици, да пее Верди, но никъде няма да може да изгради стойностен контакт с Европа, да оформи обща идейна ситуация с нея. Незнанията на Бай Ганьо се проявяват тъкмо в зоната на контакта.Всеки опит да излезе от собствената черупка води до объркване на комуникативните кодове, до недоразумения.П очуда , присмех и негодувания са единственото отношение на европейците към героя, затова из чуждия свят Бай Ганьо постоянно търси уюта и защитата на българското, единственото, което знае и познава.Той не е просто пътник, а пътуващ българин, не само търговец, а български търговец.Действ ията му постоянно произвеждат българско, а сред най-важните функции на българското е да очертава полето на чуждостта." Булгар" е възглас и на гордост, но и на границата, той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското.Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея.За повествователят пък Европа е пример за следване и еталон за развитие, разказвачите са културни преводачи, които превеждат на Бай Ганьо културния език на Европа, но отказват да преведат на Европа културния език на Бай Ганьо, защото се срамуват от него.Постоянно излагащият се Бай Ганьо подсилва стремежа у повествователя към съхраняване престижа на нацията.Героят е плод на една доскорошна робска съдба, която го обрича на културна изостаналост Едва кагато се завръща от Европа вече с чувство на собствено достойнство и преимущества срещу обкръжаващите го, човекът "врял и кипял" из Европа, героят проявява цялата си непривлекателна същност на новоизлюпен политикан и грабител.В началото на книгата е самотен оригинал, в края е заобиколен от цяло войнство себеподобни - Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина, Спиро Копоя.Това му дава социално самочувствие и го превръща в обществена напаст.В началото той е смешен чешит от балканската провинция, в края е политическа сила, господар на положението, тържествуваща социална стихия, човекът-тълпа. В духовното пространство на българина Бай Ганьо най-вече остава като синтез на отрицателните качества на етнопсихологият а ни, които активизирани от конкретен обществен момент намират в него пълната си реализация.Но на зловещата сила на Бай Ганьо противастои друг не по-малко български образ, този на повествователят , който със своя протест превръща жестокия образ на Бай Ганьо в спасяващ националния образ или както проф.Иван Шишманов нарече Алеко Константинов "велик възпитател на своя народ." В него прозира желанието на положителната “черта” на народа да скъса с ориенталщината , да се издигне на нивото на културните хора и да загърби феодалното невежество и простащина,оста нали в наследство от петте века тъма и гнет Бай Ганьо между ориенталското и европейското 2 През 1894г. Алеко Константинов пътува до Америка /”До Чикаго и назад”/ , среща бай Ганьо и в поредица от фейлетони, печатани в сп.”Мисъл” и събрани през 1895г. в книга , писателят създава постепенно своя известен герой. По – късно в една анкета на въпроса “Кой е най-щастливият ден в живота Ви?” Алеко отговаря - “Денят, когато ми хрумна идеята за написване на “Бай Ганьо”. Но според мнозина точно тогава писателят е създал и своя убиец. И ако в живота бай Ганьо побеждава /убива/ Алеко, то в духовната сфера победител е Щастливеца, който постига писателско безсмъртие чрез образа на своя нравствен антипод. Още в началото на творбата си Алеко заявява какъв образ-символ представя – “Помогнаха на бай Ганя да смъкне агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”. “Агарянският ямурлук” и “белгийската мантия” не са просто колоритна характеристика на героя. Това са символи, които имат цивилизационна и обществено- политическа смислова натовареност и отвеждат към ориенталското и европейското , които си дават своеобразна среща в този образ.Напомнят ни , че България току що се е отървала от азиатското турско робство и младото българско общество се стреми към цивилизационнот о европейско състояние. Финалът на книгата ни убеждава, че този стремеж може да се окаже само претенция – “европейци сме ний, ама не сме дотам!”Това смислово рамкиране на книгата разкрива както търсенията, така и позицията на автора. Между “ямурлука” и “мантията” се разкриват чертите на тези, които осъществяват закъснялото ни балканско цивилизационно развитие. “Накривеният калпак”, “бозавите шаечни дрехи” на Бай Ганьо хармонират с типично българските навици и привички – предпочитанието към “лютичко”, консумацията на много хляб, търговията с розово масло. Но в същото време героят излиза от националната си рамка със своята културна изостаналост, която за онова време е типична балканска черта и е следствие от дългите векове на робството, което е отворило духовен вакуум, отблъсквайки българската и балканската култура от европейската.Не е случайно избрано прозвището на героя – Балкански.То разширява пространственит е рамки , в които ще търсим чертите на неговия морал, нравственост и култура. Пътувайки из Европа, Алековият герой не търси допир до духовните достижения на европейското население. “Какво ще й гледам на Виената. Хора, къщи, салтанати…” – ще каже той и ще остане в хотелската стая, за да пришива нов вътрешен джоб на антерията си. По време на пътуването си в Прага, Виена, Швейцария той е дребен измамник и използвач. Поставил си е за цел да се нахрани и преспи без пари, но не и да се докосне до европейските духовни ценности, да потърси досег с изкуството, архитектурата и културата на Европа.А завръщайки се в България той е със самочувствието на “врял и кипял в тези работи…” и както иронично го определя авторът, той е “вече цял европеец”. Хуморът и сатирата в изображението опровергават представата за “европеизиранет о” на бай Ганьо, показват несъстоятелност та на тази претенция. В образа на своя герой Алеко търси съизмерването на българина и европееца. Не е случайно, че авторът извежда героя от родната му среда и го поставя в чужда за него среда. Между ориенталското и европейското се откроява еднаквият за цялата съвременна цивилизация механизъм – измерването на всичко с пари. Затова динамичният образ на героя претърпява развитие в самата творба. От смешен балкански парвеню в началото, той става страшна социална стихия в края на творбата. Потомците и двойниците на бай Ганьо до днес шестват победоносно в живота и в българската култура. Театралните интерпретации и двете филмови реализации /последната с актьорското изпълнение на Г.Калоянчев/ , изображенията на Илия Бешков и многото критически изследвания, които продължават да се пишат и до днес, показват актуалността му в съвремието ни. Ако в световната култура образи от фолклора навлизат в литературата, то в случая с бай Ганьо образ от лиературата се настанява трайно в българския фолклор и измества дори фолклорния Хитър Петър. А анекдотите за този герой карат българина да се замисли и да се издигне през весело-тъжния и пречистващ смях на Алеко над байганювския морал и модел за поведение.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.