Ролята на експозицията и връзката за първи впечатления от образа на баба Илийца (Една българка – Иван Вазов)
Мястото – непосредствен израз на авторовата оценка за героинята.
Заглавието – специфично вазовско (емоционално, внушително, обобщаващо в две думи идейния патос на произведението).
Конфликтът – остър, ярък, драматичен, характерен за пресъздадения исторически момент.
Композицията– стегната, организираща богатия художествен материал около централния образ на баба Илийца.
- експозиция (въведение): смутното време; на брега на Искъра
- завръзка: неочакваната среща
- кулминация: страховитата борба с кола
- втора кулминация: отново при ранения момък
- развръзка: гибелта на въстаниците
- епилог: съдбата на баба Илийца и нейното внуче
Преживяванията на героинята – очертаващи духовната атмосфера на епохата.
Подзаглавието – скъсяващо дистанцията между читателя и изобразеното събитие, между историческата и художествената действителност.
На преден план в разказа е изведено не историческото събитие, а човешката съдба в един трагичен момент. Образно и живо, Вазов пресъздава много картини, които говорят за тихия подвиг на една българка.
В центъра на сюжета е образът на баба Илийца. Експозицията от І глава в разказа "Една българка" не само създава представа за времето и мястото на действието, в нея се набелязва и главният конфликт.
Завръзката е свързана с мястото на главната героиня в този конфликт.
Точната датировка 20 май 1876г. разполага случката в конкретно време. Придава и историческа достоверност и насочва вниманието към връзката между човека и времето.
Още в началото на творбата се сблъскваме с един характерен за Вазовата проза похват – посочването на конкретното време и място на действието – 20 май 1876г., левия бряг на Искъра, срещу село Лютиброд, както и разгръщането на историческата обстановка – Априлското въстание, Ботевата чета, местата, през които е минала тя: Враца, Веслец, Балкана. По този начин събитието се разполага върху широкия фон на историята. Още с първото изречение писателят извежда на преден план една от най-паметните дати в историята ни, ден, в който Ботевата чета е разбита при Вола. Откроява се тревожното състояние на смут и уплаха сред населението. Създава се контраст между страха, обзел мъжкото население и достойното поведение на една жена: "Истината, че туй бяха само жени – мъже не смееха да излязат." Контрастът е още по-силен в третия епизод, когато баба Илийца се е изправила срещу страхливия калугер.
Сюжетното напрежение в експозицията се подържа от усилията на старата жена да спаси болното си внуче. Целта и е манастира, където игуменът трябва да прочете спасителната молитва. Баба Илийца трябва да преодолее препятствията, косвено свързани с разгрома на Ботевата чета.
Обръщенията на турците към жените илюстрират събудената омраза на поробителя: "свини гевурски", "хънзъри" (гадини), "кучки", "червей" (за детето), "магарице".
Особен акцент в повествованието внася репликата на баба Илийца към Ладиаря: "Аго, за Бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!..." Старата жена се опитва да събуди у разгневения турчин човека, изваждайки на преден план бащиното му чувство, да заличи границата между поробители и поробени с повика на човещината. Тя моли, с достойнство, но не превива гръб пред турците и накрая успява.
Срещата на баба Илийца с бунтовника е развръзката във Вазовия разказ. Тя е предадена ретроспективно в началото на втори епизод. Читателят разбира двойното основание на упоритото желание на селянката да премине Искъра. От една страна е детето, а от друга – бунтовникът.
Намерението на баба Илийца да отнесе детето в манастира да му четат за здраве, говори за манталитета на българина от онова време. Той се усланя повече на Божията помощ, от колкото на медицината.
Външният вид на момъка – чудати, опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка, лицето му беше "измахнато и бледо" и първата му реплика ("Бабо, хляб. Умирам от глад.") говорят за критичното положение, в което е изпаднал.
Първата мисъл в ума на баба Илийца ("от ония е, дето ги гонят сега … Боже Господи") показва, че тя правилно се ориентира в ситуацията. Тази необразована жена едва ли може да проумее целия смисъл на започнатото дело. Но тя долавя правотата му със сърцето си, с интуицията си. Тази нейна вродена чувствителност я води към безпогрешна преценка на фактите и на ситуацията.
