Светостта и красотата на родния език в стихотворението "Българският език"

"Българският език" на Иван Вазов е творба с висока художествена стойност, от която звучи силното му чувство на възхищение и преклонение към родния език. Поетът – гражданин не може да приеме ругателствата срещу родната реч, която е преживяла превратностите на историята и е доказала своята жизненост. Вазов е дълбоко възмутен и затова иска да защити могъщата изразителна сила на българския език, да покаже мелодичната красота на звуковете. За твореца нашето слово е свещено, защото е свързано с представата за бащин край, за майчина милувка, за българско съзнание. Никакви нападки и хули не могат да накърнят светостта на българската реч.

Стихотворението е изградено на принципа на антитезата. В началото на творбата е конкретното поетово обръщение към езика, който е сполучлив, одухотворен. В него звучат болката и пламенният патриотизъм на поета. С много топлота, градирано Вазов разкрива дълбочината на своето преклонение. Езикът на дедите, езикът, чрез който се изпяват скръби и радости, езикът на народа ни е свещен. Благодарение на него, българинът запазва своята национална самобитност.

Вазов много внимателно пристъпва към подбора на изразните средства при изграждането на творбата – епитети, асонанси, градация.

Вазов с наслада се вслушва в звуковете на родното слово. Авторовите риторични въпроси подчертават великото могъщество на езика ни, музикалното богатство на речта. Целият трети куплет е изграден с поетичен замах и истинско вдъхновение. Чрез звуковото внушение – асонанси на "О" и "И", мелодична ритмия – Вазов отговаря на риторичния си въпрос и разкрива живата изразителност на българската реч.

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, игрива

от руйни тонове какъв разкож,

какъв размах и изразитост жива.

Поетът разговаря дръзко с хулителите на родното слово. Те обвиняват езика, че не може да въплати "създанията на творческата мисъл", че е груб и повече подхожда да изразява нечий бъртвеж, а не песен. Чувства на искрено възмущение от нелеките нападки звучат от творбата. Изостря се неговата полемика (спор) с чуждите и нашите хулители, които в хор отричат многовековната, мъдрата, страдалната и звучната българска реч.