Опълченците на Шипка (композиция)

Одата носи характерните стилови белези на Вазовите оди

• тържествена интонация (патосът достига високата зона на героичността)
• многобройни повторения – анафора, градация на чувството

Лирическо встъпление

Полемика (спор) за смисъла на българската свобода. Води се на принципа на литориката – привидно съгласие за действително опровержение след това:

• На тезата, че свободата ни е била дадена даром, е противопоставена антитезата, че тя е завоювана с цената на много скъпи жертви.
• На трагичните примери от старата и новата история на България, е противопоставен един оптимистичен пример – боят на Шипка.
• На срама и позора от миналото е противопоставена гордостта от настоящето.
• На историческия мрак – историческата светлина на подвига.

Ключова роля в привидното съгласие играе анафората в наречието "нека", повторено 8 пъти в началото на одата.

Образите н българите и турците в одата са представени контрастно, като пълни антиподи. Всичко добро, красиво, възвишено и героично принадлежи на българите. Сравнени са с лъвове, със скали, с желязо.

Всичко лошо, грозно, недостойно, долно и низко е нравственият облик на турците. Оприличени са на овце, демони, наречени са дивашки орди.

Българите и турците символично са представени върху една нравствена вертикал:

• българите са горе, на върха, във висотата на героичното и прекрасното;
• турците са долу, в подножието, в низостта на фанатизма и господарското заслепение;

Похвати

Художествени похвати, чрез които е пресъздадена картината на боя:

• Експресивни глаголи, които придават динамика на изображението: пушкат, отблъскват, екнат, ревът, падат, мрат, идат, бягат.
• Сравнения и метафори – "кат шъпа спартанци под сганта на Ксерса" (сравнение между Шипка и Термопилите)
• Метафората "тоя връх висок е" подчертава, че върхът стои високо не само в пространството, а и в българската история.
• Метафората "вълните намират канари тогаз" е богата на подтекст, съдържа особена символика (на Шипка се срещат не просто българи и турци, а две различни вери, две противоположни нравствени начала.

Антитези и контрасти:

• антитезата "идат като тигри, бягат като овци"
• антитезата "щурмът е отчаян, отпорът е лют"

Хипербола – опълченците са изправени пред цяла България и пред цяла вселена.

Кулминация на одата

Неравната битка достига критичната си точка – желязното сразява железните гърди, вълните от дивашки орди потопяват юнашкия орляк:

• стихът "желязото срещат с железни си гърди" съдържа в себе си една метонимия и една метафора.

На преден план се открива величието на саможертвата. Безименните герои придобиват ореола на святост. Категориите "прекрасно", "героично" и "трагично" се изпълват с бляскаво съдържание.

Същинската кулминация е в стиха "И още миг – ще падне заветния хълм".

Развръзката идва веднага след кулминацията, по вазовски неочаквано и рязко: "изведнъж Радецки пристигна със гръм".

Лирически епилог

Епилогът представлява нова гледна точка към събитието – през призмата на историята – и така го овековечава.

Всяка природна буря в Балкана напомня голямата историческа буря. Времето и пространството символично си подават ръка, за да прославят подвига. Славата на шипченци се носи през пространството - "от урва на урва" и през времето - "от век на век".