Дон Кихот - безумец и мъдрец
Романът "Дон Кихот" на Сервантес е пародия на рицарските романи. Чрез него авторът иска да пресече настъпващата епидемия, обхванала цяла Испания, а това е именно бягството от действителността.
Главиният герой на творбата - обезумелият идалго Алфонсо Кихана, в следствие на денонощно четене на рицарски романи, разстройва ума си и изгубва реална представа за живота. Дон Кихот се впуска в "подвизите", за да търси несъществуваща правда. Той е уникално изваян образ, защото зад безумните му дела и разсъждения се крият в подсъзнателно състояние думи и действия на един умен и мъдър човек.
Трудно е да се определи до къде се простира безумието на рицаря и къде и кога виждаме добрия, човечния, мъдрия Алфонсо. Овладян от желанието да стане странстващ рицар, се впуска в царството на авантюрите. Сами по себе си подбудите му са от най-благороден характер. Той иска да наказва злото, да изкоренява неправдата, да подпомага нещастните, но го прави по Донкихотовски. В резултат на това, вместо добрини прави още по големи злини и вреди.
Безумието на рицаря на печалния образ проличава във всичките му преключения. Той води битки с великани, който всъщност са вятърни мелници, разправя се с монасите бенедектинци, които взема за магьосници, отвлекли незнайна принцеса. Безброй са странните и чудновати дела на Дон Кихот. Той се ръководи от благородни подбуди, но резултатите в едни случаи са комични, в други трагични. Именно в противоречията между неговия свят и заобикалящата го действителност се крие безумието на Дон Кихот.
Наред с безумието си рицарят притежава и черти на характера, с които предизвиква възхищение и уважение. Каквито и да са причините, той да стане странстващ рицар, никой не може да отриче идеализма му. В никоя негова постъпка или дума не можем да открием и капчица корист. Той се себераздава, без да очаква отплата. Това говори за благороството на духа му. Героят е хуманист дори в безумието си: "Как тези хора могат да бъдат оковани не по своя воля, а подчинявайки се на насилие. Моят дълг ми повелява да въстана против насилието и да помагам на нещастниците."
Много мъдри са словата му отправени към своя оръженосец Санчо: "Гордей се, Санчо, със скомността на твоя произход и не се срамувай да казваш че си селянин... Помни, Санчо - ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добри неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта."
Смъртта на Дон Кихот е прекрасна възхвала на човека, който през живота си може да греши, да се заблуждава,но и да умре като мъдрец с цялото си великолепие. Така звучат словата, издълбани върху надгробната плоча на рицаря: "Тук лежи прахът на безстрашния идалго, който не можа да уплаши нито дори самата смърт, разтварйки пред него вратата на гроба. Без да се страхува от никого в този свят, който му се чудеше, той живя като безумец и умря като мъдрец."
