Аз Бай Ганьо ли съм? (есе)
Когато ни дадоха тази тема, бях възмутен, видя ми се доста тъпа. Реших да напиша само едно лаконично: „Не съм Бай Ганьо!” и с това да приключа. Написах го, затворих тетрадката и бях страшно доволен от себе си. Имах ли домашно, имах!
Какъв Бай Ганьо съм аз, нито съм толкова прост, нито от политика се интересувам, нито избори правя. Знам чужд език доста сносно и се надявам да го науча още по-добре, момичетата от класа ме смятат за симпатяга, не ми викат „простак”, както на някои други.
Нещо обаче ме човъркаше. Уж си гледах айдалите, нервех се на кухите бръщолевеници водещите, а все се сещах за домашното. Ако си помисли някой, че съм голямата читанка, не съм, но като ми се забие някакъв пирон в мозъка, там си е.
Първо се сетих как си замълчах преди няколко дни, когато от мен се искаше да кажа истината за един конфликт в училище. Замълчах си, защото си направих тънката сметка, че може би ще имам неприятности с един от участниците в сбиването, а той беше виновен. Той не си поплюва много и когато не си с него, значи си против него. А който е против него, си пати. И аз си замълчах. Даже не се почувствах много, много виновен. Не съм длъжен да гледам кой пръв е посегнал. Така реших, че е правилно да мисля. Не ми се искаше да си призная, че постъпих като пъзльо. Знаех истината, но срещу силния ли да тръгна? За мен кой се застъпва и ако се наложи, ще ми помогне ли някой? Оправдания много, но че си постъпих ганьовската колкото и да не ми се иска, трябва да си призная.
Второто, което ми дойде на ума, е как без да мисля много, много виках и псувах на един мач миналата неделя. Не съм дори запалянко, не съм привърженик на никой отбор. На мача попаднах случайно с приятели, но всички викаха, псуваха и аз в кюпа. Сега се замислям ако беше последвал бой, какво ли щях да направя. Иначе развивам теориите, че разумните хора си решават проблемите с разумни средства.
Нали сега все за агресията се говори и учителите постоянно това ни набиват в главите. Тук не мисля, че съм сто процентов Бай Ганьо, защото наистина не съм привърженик на това да се решават нещата със сила, но ако се делиш от другите, нищо добро не те чака.
Преди време се опитах да направя един пазарлък в къщи. Мърмореха ми, че не уча достатъчно, че класната на родителската среща казала, че действам на 50 оборота и т.н. Тогава казах, че на някои съученици им дават по 5лв. за шестица. Баща ми само изръмжа „ Де Бай Ганьо, де!” и пазарлък повече нямаше. Не обърнах тогава много внимание на това тогава, но сега си мисля, че май такъв си бях, пък и достатъчно пари ми дават и без това. Баща ми си има такива любими изрази, явно е учил някога по литература. Често ми вика „малък Андрешко”. Първо не знаех какво точно е това, после разбрах, че означава хитрец на дребно или нещо такова.
Когато в къщи казах какво домашно имаме, баща ми каза, че всеки е Бай Ганьо понякога, само че едни си го признават, а други не. И тук навярно е прав, но как всичко това да го напиша в домашно. Малко е смешно да се напишат всички тези неща. И малко ще е глупаво да кажа как съм преписал на теста по физика, как си трампим домашните с другия клас, как в стола пререждаме дребните и т.н.
Написах домашно по другата тема: „ С какво е противен Бай Ганьо?”.
А ако ви се струва, че постъпих като Бай Ганьо, няма да споря. Така си е.
