Любовен сън (стихотворение)

Времето е мрачно. Май ще вали.

Тъмна буря притисна сърцето ми.

Сълзи се стичат по лицто ми,

какво направи,кайи ми !?

Навън е студено. Плаче душата ми.

Върни се при мен и я стопли.

Какво ти причних- сама не зная!?

Дори и по празници пак  съм сама,

и не мога за миг да усетя лубовтта.

Толкова ли много страдания има !?

Нима!?А  твърдеше, че съм ти "любима"?

Толкова листи, със сълзи на очи, изписах в този късен час,

но не си струва за теб да плача аз.

Всичко е нежно, ала на вън!

...Това е само любовен сън...!