Смисълът на живота (есе)

Смисълът на живота е интересен въпрос. Сигурно векове наред е бил задаван и навярно е имало и има хиляди отговори. Откъде да започна, може би няма точен отговор, а може би има. Да започнем с това какво е живота и какво искаме от него? Някои ще поискат да имат всичко, други ще се задоволят с малко. Като си помисля, човек идва гол на този свят и какво може да вземе след смъртта, ако има такава – нищо. 

Животът трябва да се живее леко, без очаквания и резултати. Той е като плуването – отпускаш се и живееш , ако се страхуваш трябва да преодоляваш хиляди пречки, които сам си създаваш. Животът - това е една голяма загадка на Вселената. От къде идва и къде отива никой не знае, а може би знаем, но не искаме да си отговорим, защото се страхуваме от истината. Истината е една – животът. 

Животът - това е да видиш капките дъжд по стъклото, да видиш заскрежените прозорци през зимата, жълтите листа на дърветата, да виждаш как изгрява и залязва слънцето, да посрещаш изгрева, да гледаш луната, да се вслушваш в шепота на вятъра, в песента на птиците... 

Животът е да заспиваш до любимия човек, да се вглеждаш в малкото дете, което спи или си играе, в усмивката на родителите си като им кажеш, че вече си възрастен човек, в гласа на брата или сестра, които са далеч от България, с приятелите си с които имате еднакви теми за разговор, за щастливите мигове в тяхната компания. 

Ние сме тук не да се учим, а да си припомним неща от минали животи. Животът не е училище, а място за духовно израстване, място където ние се развиваме. 

Животът това е чиста енергия, това е нещо велико, което не може да се опише с думи, може само да се почувствува. Вярвайте на чувствата си, те никога не биха ви подвели. Чувството е сила, вяра в твоите възможности. Не може да има живот без чувства, той би изгубил блясък и смисъл.