Какви мисли и чувства вълнуват Алеко пред чудната Ниагара?

Алеко се прекланя пред чудната прелест на природата, пред мощта и и благоговее пред невероятния чар и неописуемата внушителност на Ниагарския водопад. Изумителна е красотата му и тя поражда в съзнанието на Алеко искрен възторг, преклонение, благоговение. Напомня за нищожността на човека, в сравнение с колосалността и силата на вечната природа.

Изображението на Ниагарския водопад

Трите сравнения, с които си служи пътеписецът, за да разкрие "нервозното вълнение" и "нетърпеливата жажда" в душата си, при приближаването на това "чудо на природата". Избрани са тържествени култови моменти в човешкия живот: първата любов, венчилото, престъпване прага на небесния рай (Ниагара е земен рай). Отрицателната им форма дава предимство на сегашното преживяване, говори, че това чувство не може да се сравни с нищо на света.

"Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз..". Възклицанието подбира всички прекрасни чувства, завладели в този момент душата на пътешественика.

"Ниагара- чудната игра на природата":

• Идеята за чудото се свързва с образа на християнския рай. Създава се двойна пространствена перспектива на изображението: горе - рай, долу - ад.
• С интерес и особена тържественост Алеко разказва за трепетното очакване и спира вниманието си върху изражението на лицата на онези туристи, които вече са успели да видят предмета на неговите мечти още от детинство. С незлоблива завист, българският туруст ги нарича щастливци, защото са видели вече Ниагара.
• Много характерен е детайлът с осемдесетгодишната бабичка, дошла да види водопадите и да умре спокойно.

Приближаването към водопада

Дъхът на природолюбецът се стоява при наближаването на чудото на природата. Нетърпението расте. Чува се глухо бумтене на падаща вода. Градацията на глаголите и причастията разкрива динамиката на впечатленията. В началото водата блещука, а после блесва, запенена и буйно устремена. В описателен план Алеко редува звукови и зрителни картини. С помощта на изразителни епитети, метафорични образи и въздействащи глаголи, Алеко внушава представа за прелестта на видяното. Вижда се вече буйно устремената към пропастта река – бушуваща, сърдита, но невероятно красива с "грива от разбита млечна пяна". Тази метафора показва буйността на водата. При изображението Алеко си служи с голямо богатство от похвати и изразни средства. Непрекъснато редува динамични и статични картини, зрителни и слухови образи. Използва богата палитра от цветове, сред която се откроява зеленият, цветът на природата, във всичките му нюанси. От тъмнозелено до светлозелено и прозрачно. Създава усещане за движение, за постепенно приближаване към водопада.

Срещата

Вълнението му расте с всяка изминала минута. Отново следва глухо бумтене по пътя към все по-близката цел. Водата "мътнозелена, изиграла си вече ролята, но все още запенена, отива лениво на почивка към водопада". Алеко я представя като живо същество, като отново използва метафора.

Вик на възхищение се издига в гърдите му "Ето го!". Синтаксисът в описанието също свидетелства за изключителното напрежение "няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда … и Ниагарския водопад! Ето го! … " Безглаголните възклицателни изречения свидетелстват за нетърпението.

Една богато натоварена, сложна и многопластова метафора характеризира състоянието на Алековите спътници в този момент -  лицата им са "вцепенени като в жива картина".  От една страна на природната гледка е приписано качество на произведение на изкуството, от друга страна, това произведение оживява, става част от реалността. От трета – лицата са вцепенени, което означава, че мигът е спрял. Осъществил се е стремежът на всяко изкуство да запечатва мига, да го превръща във вечност.

Кулминацията настъпва в ефектният риторически екстаз. "Който може, нека опише тази картина, нека е фотографира, нека я нарисува! … Аз не мога!" Отказът на Алеко да опише с думи природната гледка не е израз на творческо безсилие, а на идеята, че словото, като всяко човешко творение, не е в състояние да предаде съвършенството на природата, която е Божие творение.

Нова гледна точка към водопада

Виждат се буйни, къдрави снопове вода. Водният прах се превръща в прозрачна пара, от която се образува полукръгла небесна дъга, потопила двата си края във водопада. С поглед на естет, Алеко вижда краищата на дъгата, потопени в скокливата вода. Прахът, превърнат в прозрачна пара и играта на слънчевите лъчи, образуват небесно многоцветие. Земна и небесна ферия от цветове омагьосва очите и пленява душата в блаженство.

С голямо художествено майсторство и усет към красивото, Алеко рисува чудото на Ниагара – една вдлъбната скала с форма на конска подкова, където се сипе ослепително блестяща пяна.

Кулминация в описанието е панорамата, разкриваща се от Трите сестри. Чрез въздействащи глаголни форми, Алеко разкрива величието и магията на водната стихия (невероятна динамика на изображението): "долу-ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва цялата околност … "

Въпросът "Как ли ще изглежда това в светла лунна нощ?" открива нов простор за въображението. В лиричното въображение на читателя, водната пара образува гъсти облаци, които сякаш се вкаменяват над водопада. А красотата на тази гледка в светла лунна нощ остава да смущава Алековата фантазия. (Алеко се проявява като художник с тънък усет за безкрайната променливост на човешките и природните състояния.)