Нашето и чуждото на Чикагското изложение (анализ)

Алеко представя нашето, българското в контекста на постиженията на Новия свят. Европейското и в частност българското, са изведени на преден план. На изложението в Чикаго пътеписецът е обхванат от противоречиви чувства. От една страна той е засрамен и огорчен от опошляването на националните достойнства от търговците на българския павилион, а от друга, има  възможност да се възхити на постиженията на човешката мисъл и талант, като не премълчава потресението си от едно неуместно съседство (каравелата Санта Мария и оръдията на КРУП) . Честният писател - демократ открива както тъмните, така и светлите страни в американската действителност. При описанието на изложението в Чикаго, той всъщност е показал малък модел на тогавашния свят.

Българският павилион

Като човек от стария свят, Алеко оценява положително предприемчивостта на американците. Подобно качество той забелязва и сред своите сънародници в българския павилион, макар че е незавидна изостаналостта на балканските нрави.

Очевидно е, че наскоро освободилата се от турско робство България може да привлече единствено с фолклора си, който също губи от достойнството си, заради безвкусицата и липсата на естетически поглед.

Ярко се откроява персонажа на Ганьо Сонов. Познатият от фейлетолните на Алеко Бай Ганьо се ражда именно в пътеписа "До Чикаго и назад".

Честен е Алеко към американската действителност. Представеното от американците на изложението отново поражда противоречиви чувства. Алеко е възхитен от начина, по който американците се отнасят към своята история. Посещенията в музея на Колумб на каравелата "Санта Мария" убеждават човека от Стария свят, че макар и недълговечно, миналото на Америка е свещено. На основата на контрастта, със сиянието на истинско светилище, блесва пред читателя светлината на Америка - каравелата, с която Христофор Колумб е открил Новия свят. Свята е личността на Колумб. Скромността и обстановката говори за уважението на Америка към началото, затова, че американците помнят откъде е тръгнала нацията им и сами творят родовата си памет.

Наред с възхитата у Алеко зрее разочарованието. Неприемливи за хуманиста са очебийните контрасти на Новия свят. Наред с това, за срам и позор на човечеството и цивилизацията е построено оражейното здание на Крип - символ на унищожението. Подобно съседство е обидно за човешкия съзидателен дух. Алеко внушава, че постиженията в науката трябва да служат на човека, а не да бъдат насочени срещу него. Изобретенията, предназначени да изтребват хора, Алеко определя като позор за човечеството, като "подигравка на прогреса". Тази човешка идея възмущава хуманиста, в чиято нравственост подобно съжителство е престъпление.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.