Как Ботев описва в "На Прощаване" робството

Христо Ботев е забележителен поет и революционер,той е удивителен пример за единството на живот и творчество.Ботев пише стихотворението „На Прощаване” през 1871г.Ботевото стихотворение е драматична изповед на лирическия герой в навечерието за свободота на България.От всеки стих в творбата бликат искренни и неподправени чуства-дълбока любов към родината и свободата,нежна привързаност към близките, ненавист и протест към робството.
„...та сърце, майко, не трае
да гледа как тучин че бесней,
на бащино ми огнище...”
Лирическия герой се чуства наранен и ограбен.Той с болка си припомня красотата, топлината и спокойствието на бащиния дом. Бунтовникът е готов да премине през „тиха бала Дунава” , защото е борец, патриот, който не скланя глява пред националните поробители,защото има една цел и един идеал в живота си-борбата за свобода, защото горещо обича род и родина, защото е направил житейския си избор и единствената алтернатива за него е „свобода или смърт юнашка”.Младият българин не се колебае да премине през „тиха бяла Дунава”, защото реката е границата, която разделя мечтата от реалността, от уюта на родния дом, от ласките на блиските хора, споменът, за които буди страстна жажда за борба и саможертва.За младия бунтовник родината е всичко-родната земя, бащиното огнище, майка, либе, братя, за които говори с толкова обич и мъка:

„...Там дето либе хубаво
Черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка,
в скръбно ги сърце впиеше,
тьм дето баща и братя,
черни чернеят за мене...”
Но революционерът знае, че само свободата на Отечеството може да му върне родният дом, тихата усмивка на либето, топлината на бащиното огнище.З а това е непоколебим в своя избор:
„...Прости ме и веч прощавай !
Аз вече пушка нарамих,
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни...”
Милите и сърдечни слова извират направо от сърцето на любящия син,чуствителната му и нежна душа разбира страданието и, тревогата и страха, с които тя ще чака вест за непокорното си чедо.Чрез борбата си за национално и социално освобождение Ботев защитава една вечна идея-за правото на човека да бъде свободен.Младият борец е готов да умре, но никъде в творбата си Ботев не описва поражението като общонародно.За лирическия герой мъченическата смърт и същевременно прекрасна-„...По скали и по орляци....” е само негова лична смърт, която иска да остави като пример на поколенията български чеда, които ще дойдат след него.Саможертвата му е осъзнат избор и революционерът вярва , че споменът за делото му, мечтите му, заветите му ще бъдат съхранени в безсмъртната му песен, която всички ще чуят:
„...Моятя песен юнашка,
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смърта и пред дружина...”
Бунтовникът иска да умре красиво, със смърта си да разтърси умовете и душите на хората, да даде пример как трябва да се живеве, как трябва да се обича и как да се умира в името но възвишени цели.Той е убеден, че както цената на свободата е смърта, така и смърта в името на нещо свято и велико заслужава слава и принадлежност:
„...Но...стига ми тая няграда-
Да каже нявга народа,
Умря сиромах за правда,
За правда и свобода...”
Чуството за национално и човешко достойнство,силната любов към род и родина, страстната омраза към подтисниците, вярата в смисъла на величието и саможертвата,увереността в безсмъртието на подвига-тези чуства и обеждения на бунтовника обеснявят готовността му да премине през „...тиха бяла Дунава...” и правят творбата безсмъртна!!!

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

AZ ( 10) на 18 Октомври 2010
една госпожд ми вика 4е съм убил ботев защото се смеех когато го 4етеше
AZ ( 10) на 18 Октомври 2010
нестава
Мариета ( 10) на 13 Октомври 2010
Супер това е полезно!!!
Димитър ( 85) на 03 Август 2010
Отлично