Характеристики на банковите системи

В специализираната литература относно възникването и съществуването на различните по вид и структура банкова система има различни виждания. Това многообразие в разбиранията се дължи на много обективни и субективни причини, които през дългия период от формирането на първите банки до днешното им развитие и съществуване по пътя на сливанията, поглъщанията, глобализацията и интернационализацията са оказали своето влияние.

Банковите системи могат да бъдат разгледани в исторически, икономически, юридически, институционален, функционален и т.н. аспекти. В този смисъл няма единно определение, което да може да обхване многообразието в разбирането за същността на банковата система. По-скоро е необходимо да се даде основополагащият щрих в отделните аспекти, така че да се придобие по-пълна представа за това понятие.

В исторически аспект се приема, че банковата система като термин се появява едва с обособяването на първата централна банка – английската, през 1694 г. До тогава банките и по-скоро банкоподобните институции са били основните места за извършване на определен вид сарафски и лихварски операции, без това да бъде подчинено на някаква стойност система, още по-малкото регулирана от държавата или някакъв друг орган. С появата на английската централна банка се утвърждава емисионната функция на банките и се поставя началото на т.нар. двъзвенна банкова система. Следователно може да се приеме, че банковата система в исторически аспект представлява еволюционно обособения процес на емитиране на пари от една страна, а от друга на тяхното съхранение и отдаване за временно ползване срещу лихва с участието и под контрола на държавата.

В икономически аспект банковата система се свързва с основните участници в нея – банките и кредитните институции, а също така и с основните дейности, които те вършат, за да задоволят потребностите на обществото. Създаването на банките и банкоподобните институции е продължителен акт, който се основава на познаването на предназначението и ролята на парите, тоест на паричната и кредитната теория. В същото време много важно е приложението на основните функции на банките, а именно тяхната емисионна, депозитна, кредитна разплащателна, посредническа функция. В отделните етапи на обществено-икономическото развитие тези функция са били подчинени на водената политика в областта на парите и кредита, затова и парично-кредитната политика е важен елемент на банковата система. Теорията и политиката на банката се осъществяват чрез използването на всички парично-кредитни механизми, включващи в себе си определен вид организация на банковото обслужване. В последното най-важни са видовете банкови продукти и услуги, които се предлагат на индивидуалните и институционални клиенти.

Следователно в икономически аспект под банкова система може да се възприеме съвкупността от парично-кредитни отношения и възникване на тази основа институции (банкови и кредитни) с цел удовлетворяване потребностите на икономическите агенти от разнообразни банкови продукти и услуги.

Известен е фактът, че винаги в една система първични са отношенията, които възникват между субектите в дадена страна. При банковата система това е много ярко изразено, тъй като банките като институции възникват именно на основата на породилите се преди това кредитни отношения, които са се превърнали в повсеместно явление. За да може да се отговори на необходимостта от по-голяма и по-качествено предоставяне на земни средства, се появяват именно специализирани за тази цел институции, наречени банки. Ето защо винаги отношенията имат определящо място в една система и на тяхна база се появяват институциите, които често се наричат „надстройка”. Банките работят с определени механизми и изграждат такава организация на процеса по предоставяне на банкови услуги, която най-добре да удовлетвори потребностите на клиентите, а на базата – да донесе по-голяма печалба. Естествено дейността на банките е подпомогната от развиваща се парично-кредитна теория, съобразявайки се с особеностите и спецификите на икономическия и политическия период, в който се намира институцията, тоест от парично-кредитната политика. Контролът върху дейността на банките е много важен, затова към „надстройката” се отнасят и инфраструктурните институции, помагащи при осъществяването на банковите системи. Една от тези институции е Комисията по финансов надзор и институциите, котролиращи и регулиращи всички субекти в банковата система. За банките в България това е управление „Банков надзор” към БНБ, но има държави, където този контрол се осъществява от независими институции.

В юридически аспект банковата система може да се характеризира като съвкупност от всички закони и нормативни актове, на които се подчиняват в дейността си централни банки, търговските банки и банкоподобни институции. Без строги и добре разписани закони и наредби дейността на банкитеби било неефективна и подложена на много рискове.
Институционалният аспект е една от най-разпространените, тъй като при него най-добре се виждат нагледано всички институции, занимаващи се с предлагането на парично-кредитни услуги, продукти, сделки и операции. Ето защо под банкова система се разбира съвкупността от всички банки и банкоподобни институции, както и контролиращите и регулиращите ги органи в дадена страна и отделните връзки между тях.

В страните с пазарна икономика отдавна банковите системи са двузвенни, тоест има две обособени равнища или звена. Първото е на централната или емисионната банка, а второто е на търговските банки и банкоподобните институции, наричани често кредитни институции. България поема по пътя на двузвенната банкова система още по социалистическо време, тоест през 1987 г., когато се появяват макар и в несъвършен и орязан вид първите търговски банки. Минавайки през етапа на преход към пазарна икономика днес България има двузвенна банкова система, подчиняваща се на всички правила на пазарната икономика.

Функционалният аспект на банковата система, както показва и самото име, се свързва с различни функции, които изпълняват банките в етапите от социално-икономическото развитие на дадена страна. Еволюция на банките, както и икономическата и политическата система, в която съществуват, дава отражение върху функциите, които изпълняват. Ето защо този аспект банките нямат едно и също проявление. Така например по време на социализма в България няма централна банка, а емисионната функция се изпълнява от БНБ, което е едновременно и банка обслужваща социалистическите предприятия, т.е. играе ролята на търговската банка. Също така по времето на социализма няма акционерни дружества и акциите не са познати. В този аспект банките не са изпълнявали посреднически функции с ценни книжа и не са участвали в търговия на фондовата борса.

Най-важната характеристика на банковата система във функционален аспект е, че тя представлява система от банки и банкоподобни институции, които се занимават основно с емисия на банкноти и монети, влогонабиране, кредитиране и разплащане между икономическите агенти, доверително управление с ценни книжа и други дейности, изрично записани в законодателството на съответната страна.

Във функциите, които изпълняват банките в Европа и Америка няма сходство, ето защо във функционален и институционален аспект между банковите системи в отделните страни се срещат различия. Глобализацията и интернационализацията на банковите процеси, както и дерегулирането на финансовите пазари довежда все повече до уеднаквяване на банковите операции, а също и до „размиване” на традиционната двузвенна банкова система.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.