Видове банкови системи
1. В зависимост от броя на звената или равнищата, които включва банковата система се дели на еднозвенна и двузвбенна.
Еднозвенната банкоша система се характеризира с наличието на едно звено или една банка-монополист, която изпълнява всички важни банкови функции. При тази система няма ярко разделение на емисионната от останалите банкови функции. Банката монополист е едновременно емисионен, кредитен, касов, разплащателен и посреднически център и предлага услуги на държавата и различните видове икономически агенти. Еднозвенна система е характерна за командно-административния тип икономика, съществувала по времето на социализма. В България от 1947 до 1987 г. функционира именно такъв тип икономика. Банката монополист е БНБ, която по това време едновременно емитира банкноти и монети, влогонабира и отпуска кредити в лева на юридически лица, извършва разплащанията, класово обслужва бюджета и се е самоконтролира.Освен нея са съществували още ДСК, която е каса, влогонабираща и кредитираща населението в лева, Българска външнотърговска банка, обслужваща държавата и юридическите лица във валута. Еднозвенните системи са винаги строго централизирани като монополно и планово изпълняват отделните им функции.
Двузвенната система е характерна с наличието две относително самостоятелно обособени и функциониращи звена – централна банка и търговски банки. Последните могат да бъдат с склонове или без клонове, местни или чуждестранни, но задължително получили разрешение или лиценз за съществуването си на територията на страната.
В по-ново време теоретично централна банка в България има от обособяването на БНБ през 1987 г., но на практика може да се каже, че първите по сериозни прояви са след 1991 г., когато в страната се приема Закон за БНБ и банката обособява свое емисионно управление. В същия дух е и твърдението, че търговски банки у нас има със създаването им през 1987 г., но на практика те започват да изпълняват всички важни функции през 1992 г. Тогава банките започват да функционират не само на принципа на създадените асоциации, но също на териториален принцип. Със Закона за банките и кредитното дело се регламентират юридически техните функции и задачи, а страната макар и бавно поема по пътя на пазарната икономика.
2. В зависимост от обхвата на банковите операции и услуги, които извършват банките в страната с пазарна икономика банковите системи се делят на универсални и специализирани.
Универсалната банкова система е характерна за страните от Европа в които търговските банки извършват всички видове банкови операции и услуги, т.е. те са универсални. Такива са стария континент са банките във всички страни с изключение на тези във Великобритания. Най-голяма известност имат банките в Германия, ето защо универсалните се наричат още от немски и европейски вид. Разбира се такива са и банките в България. Те предлагат всички видове банкови продукти и услуги на своите клиенти. Имат право да извършват като традиционните банкови услуги като влогонабиране, кредитиране, разплащане, така и операции с ценни книжа и други посреднически услуги.
Специализираната банкова система обхваща страните с т.нар. специализирани банки. В последните се прилагат само определен вид банкови продукти и услуги. Такива специализирани банки са: депозитните, кредитните, депозитно-кредитните, депозитно-спестовните, джиро банките, ипотечните, ломбардните и др.
Банките от т. нар. англо-саксонски тип се делят на два вида – търговски и инвестиционни. Това разделение се прави още през 1933 г. с приемането на закона на Глас-Стийгъл и на която основа на инвестиционните банки се възлага оперирането с ценни книжа, а на търговските банки остават другите функции по банково обслужване на икономическите агенти. През 2000 г. високата „китайска стена” между търговското и инвестиционното банкиране започва да се разрушава с приемането на закона на Грам-Лийч-Блайли. Търговските банки се връщат на пазара на корпоративни ценни книжа и им се разрешава пряко или чрез дъщерни фирми да осъществяват брокерски и дилърски операции и инвестиционно консултиране.
Глобализацията и интернационализацията на процеса в света довежда до промени и в моделите на банкови системи. В Германия строгия модел на универсално банкерство се променя и банките създават банкови холдинги, прехвърляйки част от дейността си с ценни книжа в дъщерни компании, намиращи се в други финансови центрове в свата, напр. в Лондон, Токио и т.н. Всичко това красноречиво говори, че в XXI в. немският и американският модели на банкиране търпят промени и все повече се налага един конвергентен, смесен модел на двузвенна банкова система.
3. В зависимост от организационната форма на банковия бизнес и контролът на държавата върху банковото дело в света са известни две банкови системи – децентрализирана и централизирана.
Известно е в историята, че първите организационни форми на банковия бизнес са функционирали в условията на т. нар. децентрализирана, „свободна” или „мултирезервна” банкова система. Най-характерното за нея правото банките да емитират свои собствени банкноти, без да бъдат контролирани от държавата и свободно да се конкурират помежду си. Специалистите утвърждават, че подобен тип банкова система може да съществува само в епохата на „паричен стандарт” („златен стандарт”) и едно от най-ярките доказателства е съществуването на „свободата” банкова система в Шотландия в първата половина на XIX в.
Централизираната банкова система се създава от държавата с намерението една единствена инструкция, наречена централна банка да емитира парите в дадена страна. Тази система може да съществува без паричен стандарт, но в условията на т. нар. „декретни пари”. Декретни са тези пари, които сами по себе си нямат стойност (както златните), а стойността им протича от факта, че държавата ги обявява за законно платежно средство, което задължително трябва да бъде приемано в рамките на съответната страна.
В специализираната литература Вера Смит много подробно изследва причините за отказа от свободната банкова система и приемане принципите на централизираната банкова система в света. Нейните основни аргументи в полза на централизираната банкова система са:
4. В зависимост от големината и обхвата на банковата дейност банковата система в света се образуват на основата на единичното банкиране, клоновото банкиране и хибридното банкиране.
В исторически аспект банковата система на принципа на единичното банкиране е най-старата и се основава на съществуването на отделни, малки банки без клонове, които извършват обслужването на икономическите агенти. Тези банки оперират в даден град или регион, а когато се налага да извършват по-големи операции те сключват сделки с големите банки на кореспондентски принцип. Най-дълго банковата система на принципа на единичното банкиране се е задържала в САЩ, тъй като там най-вече се прилага демокрацията и свободната конкуренция и не се гледа с бодри очи на монополизма.
Банковата система на принципа на клоновото банкиране е по-добър вариант на предходната система и се основава на съществуването в дадена страна на няколко големи банки с много добре развита клонова мрежа, които монополизират банково обслужване. Такава система се появява първи път през XVIII в. в Шотландия, а по-късно и в страните от британската общност. Много важен момент за доброто функциониране на този тип банкова система е наличието на добре развита клонова мрежа и банки, които имат много добри комуникации помежду си. И до ден днешен са известни банките от т.нар. „голяма четворка” – Барклейс банк, Мидланд банк, Нешънъл Уестминстър и Лойдс банк.
Банковата система на принципа на хибридното банкиране както подсказва самото име е смесица на първите две банкови системи. От банковата система на принципа на единичното банкиране се взема примера на съществуване на множество малки банки, които работят на териториален принцип, обслужват предимно малкия и среден бизнес, както и населението. Това са банки от типа райфайзен, както и спестовните каси. От втория вид банкова система – тази на принципа на клоновото банкиране се прилага функционирането на големи банки с клонове, които да обслужват едрия бизнес на корпоративни клиенти, както и да поемат холдинговите структури и трансграничните корпорации.
В тази класификация на банковите системи също на преден план изпъква смесения, унифициран и хибриден характер на системите, които се прилагат в съвременното стопанство. Този факт е напълно обясним като се има на предвид все по-голямата международна дейност както на фирмите, така и на кредитните институции, които ги обслужват. Светът се глобализира и с него се трансформират и всички прилежащи икономически структури и системи.
