Твоята лъжа, не можах да простя!
желана и обичана толкова силно,че всичко на тоя живот ми се струваше хубаво..!
Всяка сутрин,всеки ден и всяка вечер бяха все едно страхотни..Отворя ли очи,
сещах се за теб - твоята усмифка и твоите нежни слова..Исках да изрека на глас
толкова силно , че те ОБИЧАМ , за да знаеше всеки..Всеки ден с мисълта за теб
в нас,навън и къде ли не,беше ми като болест вмъкната в главата..Разправях на всеки
нашата обич,радвах се че си с мен..Караше ме да се усмихвам винаги,когато си поискаш!
Не исках дори и за минутка да сме разделени,когато не бяхме заедно,чувствах празнота,
болка,страдание , че може повече да не те зърна ..А щом вземаше да се стъмнява,да идва време да си лягам..с мисълта за теб винаги заспивах.Но преди да си затворя очите
и да се събудя следващата сутрин,аз тайно си мислех за нас,за нашата любов-общо взето за всичко..!Тайничко мечтаех до мен да си легнеш,нежни думи да ми шепнеш и заедно така,заслепени от любовта ни да заспиваме..Мислех си за думите , които изричаме - думи мили или грозни,може би за някой съжалявахме ,но винаги се извинявахме..Всичко това беше прекрасно,чувстах се истинска..Докато дойде този ден ,в който разбрах че ме лъжеш..Чувствах се толкова унижена и излъгана от "моята любов",която до вчера ми се кълнеше във вечна обич..Плачех дълго и си мислех , какво може би съм ти била сторила,но не грешката в мен открих , а в твоите дела и желания..Прощавах ти дълго за всеки и за всичко,съжалявам много мили, но това немога да ти го простя и в този момент ти ме загуби вече завинаги..!
