Полезните изкопаеми
Пол изкоп имат гол стоп зна4.От вида,количеството и качеството им до голяма степен зависи производството на електроенергия и топлоенергия,на 4ерната и цветната металургия,на машиностроенето,на промишлеността за строителни материали,на хим,стъкларска и порцелано-фаянсова промишленост.Ползените изкопаеми са най-важната природогеогр предпоставка за развитието на бълг икономика.
Образувани са вследствие на магматизъм,вулканизъм или седиментация.Те са хим съедин с мн разнообр състав,тясно свързанис вида на скалите и геолож структури.Пример за това са находищата на изкоп горива и на нерудните пол изкоп в Дун равнина или находищата на ол-цинкови,хромови и волфрамови руди,образувани вследствие на интензивен магматизъм.
Съществува тясна връзка и зависимост м/у находищата на пол изкоп,земеповърхните форми и строежа на зем кора.Голямото разнообр на пол изкоп в нашата стр се обуславя от продължителното и твърде разл по ха-ер геотектонско развитие на нашите земи.Заедно с появата на земекорните движения и въздействието на екзогенните процеси в/у геолож основа за образув на полез изкопаеми,за техния х-ер и териториал разполож зна4ит роля са изиграли магматизма и вулк дейност.В Б-ия се срещат около 60 вида пол изкоп,които според предназначението си се делят на : горивни,рудни и нерудни.
Пол изкоп на Б-ия са образув в разл епохи от геолож история на земята ни.Обвързани са с главните морфоструктури и с техния скален състав.В всяка морфоструктура има специфични пол изкоп.Например в Дун рав са разпространени пол изкоп,свързани със седминетационните процеси – въглища,нефт,гипс,каолин,варовици,глини и др.В Ст пл и Средногорието проявите на магматизма са довели до образув на жел и полимет руси,мед ,а седиментационните продеси-черни и антрац въглиша.Родопската обл разполага с олов-цинк,волфрМОВИ И ХРОмови руди.В Краищидите през периода на езерната седиментация са се образув лигнитни и кафяви въгл.
От количествената и ка4 оценка,както и от територ разполож и съчетание на пол изкоп зависи развитието на 1 или др стоп отрасъл.Кол-та оценка вклоценка на техните запаси,които биват промишлени ,балансови и геоложки.Геоложките са проучени ,но не са установени то4ните им параметрки. Балансовите са 4аст от геолож,за които е док иконом им ефективност,а промишлените са тези,които са проу4ени най-добре в коли и ка4ествено отношение и могат да бъдат използвани.Качествената оценка се извършва на базата на показатели,които са специфи4ни за всеки вид.за горивните пол изкоп това са:степен на въглефикация,калоричност,съдърж на влага и пепел и др.За рудните пол изкоп-процентно съдърж на метал в рудата,съдтрж на примеси и условия за експлоатация.!!!!!!!!!!!!!!!!
Изкопаемите горива са осн енергиен източник.Това са въглищата ,нефтът,прир газ и уранът.
В зависимост от своята калоричност,произход,степен на въглефикацияи др показатели,въглищата се разделят на лигнитни,кафяви,4ерни и антрацитни.Те имат най-голям дял в енерг баланс на страната.Общите им запасиса над 4,8 млрд тона.
Лигнитните въгл са най-голямо коли4-4,5 млрд/т,но са с най-ниска калоричност-1200-1500ккал.Отли4ават се с висока влажност до 60% и вис съдърж на пепел до 30%.Образувани са в неозойската ера през плаеогена и неогена.Пластовете са дебели с вис съдърж на примесни материали.В страната ни са открити над 15 басейна с лигнит въгл,каъо с най-голямо зна4 е Източномаришкият,където са 70 % от вс лигн въгл на страната.Въгл пластове са със зна4ут дебелина,което позволява добива да се извършва по открития способ,който е по евтин.Лигнитните въгл от басейна се използват в ТЕЦ-овете” марица-Изток 1 2 и 3”.Друг басейн е западномаришкият със запаси от около 170 млн тона,разположен севетно от Димитровгр.Пластовете са на около 300 м дълбочина което налага подземна експлоатация и оскъпява добива им.важен по зна4 лигнитен басейн е и Софийският,който се състои от няколко находища:Габер,Алдомировци,4укурово,и Храбърско.Единственият лигн басейн в Сев Б-ия в Ломският.Пластовете се намират под нивото на р.Дунав и са силно оводнени,което е голяма пре4ка за тяхната експлоатация.Запасите възлизат на 277 млн/т.Елховският басейн,разположен по поречието на р.тунджа има запаси от около 650 млн/т.Те са с ниска калоричност и високо съдърж на сяра.Половината от запасите му са под града,което не позволява използването им.С местно зна4 са басейните в Кюстендилско,Гоцеделчевски,разложко и др.
Втори по зна4ение са кафевите въгл,с общи запаси от около 300 млн/т.тяхната калори4ност е от 2500 до 5000 ккал и влажността им е по-ниска спрямо лигнитните.Те са с палеогенска възраст.Най-гол басейни са Бобовдолския(162млн/т),Пернишкия(37млн/т) и Черноморския.С най-гол зна4 е Бобовдолския(6о % от запасите),на базата на който функционира ТЕЦ”Бобовдол”.Въглищните пластове са на дълбочина до 700 м,което налага подземна експлоатация.Въглищата от ПЕрнишкия басейн са на из4ерп.Те са висококалори4..Намират прилож за промишлени цели и в бита.Черноморският въглищен басейн е разполож край село Рудник.Той има локално зна4ение.С местно зна4 са и въглищата при село Брежани,гр Николаево,Старозагорско и Благоевградско.кафяви въгл с неогенска възраст има в Разложко и Кюстендилско.
Черните въгл са с висока калор до 6000 ккал,което позволява тяхното коксуване и използване в металургията,Имат мезозойска геолож възраст.Съдържат до 6 % влага и 30 % пепел>Запасите им са около 0,5 % от обшите,Най-големият басей е Балканба
С със запаси от 9 млн.т.Той е разполож м/у Габрово,Твърдица и Сливен.Въглищата се намират м/у гънките на скалите в Ст план и са силно натрошени,което затруднява експлоатацията им.Перспективен е Добруджанският басейн,разположен северно от Каварна,чиито запаси достигат 1,2 млрд тона.Тези въглища са с карбонска възраст.Дебелината на пластовете им е до 11 м.Неудобството им е в това 4е се намират под морското ниво,поради което въглищата са оводнени.
Антрацитните въгл са с най-вис калори4 –около7000 ккал и ниска влажност до 3 %.Съдърж на пепел е високо,което е довело до изграждането на обогатителна фабрика край гара Томпсън.Тези въглища са с карбонска възраст а платовете им са силно раздробени,което затруднява добива им.Поради ограни4 си запаси те нямат голямо зна4 за икономиката ни.По-голям е Свогенският басейн
България не е мн богата на нефт и прир газ.Тези суровини се използват преди вс в хим промишл.Прир газ намира прилож и в бита.Нефтът е важен енерг изто4ник,4ието 1-во находище унас е открито през 1951 го при с.Тюленово.По-късно са открити находища в Плевенско,които са с ограничени запаси.Общите запаси на Б-ия са около 20 млн тона,като повечето са в шелфа на Черноморското крайбрежие
Находищата на природен газ у нас са малко.По зна4ителни са в Лонгоза-долината на р.Камчия,В ловешко-с. Деветаки, във Врачанско –с.Бели Извор,с Чирен и с.Долни Чифлик.Новооткрито е находището при с Бутан в долното те4ение на река огоста.Като перспективна зона се о4ертава шелфовата зона на черно море .Американската компания”тексако” и Английската –Ентърпрайз Ойл сондират бълг шелф.Добиваните коли4 на нефт и прир газ като цяло са недостатъ4ни,което налага внос.Изграден е газопровод с 2 трасета:северно-девня,шумен,плевен,кремиковци,сф ,перник с клон до враца-бели извор и южно – КАРНОБАТ,сливен,ст загора,димитровград,сф.Годишно внасяме около 3,5 млрд м3 прир газ.В проект е изграждането на нефто- и газопровода Бургас- Александруполис
България разполага с голям брой находища на уран,който обаче е с ниско съдържание.основните находища са в Софиийско,пловдивско,санданско,хасковско,смолянско,сливенско,свогенско и др.
