Житейският избор на лирическият герой в стихотворението „На прощаване в 1868г”
„На прощаване в 1868г”
от Христо Ботев
Стихотворението „На прощаване” е един от първите поетически изрази на непреклонната готовност на Христо Ботев да отдаде живота се за всенародната свобода.Поетът сякаш намеква за тази си готовност в първото си стихотворение „Майце си”.Верен на родолюбивият си дълг,Ботевият лирически герой е направил своя избор-да поеме по пътя на борбата „за правда и свобода”.
В самото начало на творбата е заложено внушението за предопределеността на избора.Героят е роден от „майка юнашка”,роден е със „сърце мъжко,юнашко” и това е достатъчно,за да бъде решението му категорично:
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врага си безверни…
Приел това,което съдбата му е отредила,като граждански и човешки дълг,бунтовникът се обръща с мили думи към тази,която му е дала живот,и моли за нейната прошка и подкрепа.Формата на стихотворението монолог със скрит диалог създава усещане за много силна връзка и близост между майката и сина.Непоносимо е майчиното страдание и повелителни са думите на бунтовника,с които той утешава,моли за прошка,призовава:
Не плачи,майко,не тъжи
че станах азе хайдутин,
хайдутин,майко,бунтовник…
Лирическият герой е свободолюбив,за него свободата е висше благо,право на всеки човек,на всеки народ.Това разбиране обуславя неговата преданост към отечеството.
С мисълта за родното са свързани всички най-съкровени помисли за бореца за свобода.Синекдохата „бащино ми огнище” има значение за всичко родно,а то побира в себе си спомена за детството,спомена за първите любовни трепети:
…там дето аз съм порасъл
и първо мляко засукал
там,дето либе хубаво
черни си очи вдигаше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше
Единственото,с което родното място присъства в настоящето е непоносимото робско страдание:
…там дето баща и братя
черни чернеят за мене…
Насилникът и поробител,както и неговите безчинства са назовани пряко и категорично: „турчин,че бесней”.Това придава особено драматично звучене на изповедта.На бунтовникът му е отнето всичко,което по право му принадлежи.Героят е олицетворение на борците за свобода прокудени от родината си „по таз тежка чужбина”,осъдени от поробителя да се скитат „немили,клети,недраги”.
Изгнанието е най-голямото изпитание за лирическия герой,което той не желае да приеме.Страдалческото съществувание „по таз тежка чужбина”, погубва достойнството му,кара го да се чувства ненужен и безпомощен;обрича го на неизвестност тогава,когато той мечтае да извърши героичен подвиг и чрез саможертвата да постигне безспорна личностна себеизява.
Майчината клетва „Но кълни,майко,проклинай”… е свещен акт на несъгласие с насилието и насилниците.
Героят страда заради страданието на майка си,моли за прошка заради болката и „за първо чедо” да жали,но трепетно очаква мига,в който ще премине „през тиха,бяла Дунава” и готовността за саможертва ще се превърне в осъществена саможертва.Реката е не само граница между родното „там” и чуждото- „тежка чужбина”.Тя е знак за преодоляването на личното страдание.
Нравственото послание на героя е отправено към онова време,когато саможертвата му ще бъде разбрана,а подвигът му преповторен.
Такъв е заветът на лирическия герой към неговите братя:
…кат брата си да станат
силно да любят и мразят…
Заветът ще бъде предаден от майката „юнашка”,която съхранява и пренася родовата памет.Веднъж тя му е дала живот и сега трябва да го роди още веднъж-този път за безсмъртието.Именно убеждението,че жертвата му ще бъде запомнена, а пътят му „страшен,но славен”,продължен,определя отношението на лирическия герой към смъртта.
В „На прощаване” свободата и смъртта са равноправни.Смъртта в името на свободата означава безсмъртие:
…бели ми меса по скали
по скали и по орляци
черни ми кърви в земята,
в земята,майко,черната…
„Скалите”, „орляците” будят представа за висини,за извисяване на човешкия дух,за постигане на абсолютна свобода „Земята…черната” е тяхната противоположност,но и раждащото начало.Като приема саможертвата за съдба,борецът за свобода избира най-простата и велика награда:
…да каже нявга народът:
умря,сиромах,за правда,
за правда и за свобода.
Изборът на лирическият герой да поеме пътя на борбата има дълбок нравствен смисъл.Той определя отношението на българина към такива ценности,като Дома,Отечеството,Свободата,Честта,Славата.
