Възникване, същност и звена на финансите
Неикономическите отъждествяват финансите с парите. Едва ли обикновеният човек си задава въпроса: „Какво са финансите”. За него е важно да има ликвидни средства в джоба си или в банковата си карта, с които да живее прилично, а защо не и луксозно. Действително, финансите се свързват с парите, но за икономическите те представляват парични отношения между различни физически и юридически лица в държавата и между националните стопанства.
За да съществуват парични отношения е необходимо да има движение на пари между различни лица, т.е. на тази основа се образуват различни парични потоци, имащи свои закономерности на формиране, движение и използване. Ето защо, материална основа на финансите или обект на движение са парите, а субекти са различните лица в и между националните стопанства. По тази проста причина тъждество между финанси и пари не е възможно, макар на повърхността на явлението това да изглежда така.
Дали по тази начин са били разбирани финансите през вековете? Кога и при какви обстоятелства те възникват? В специализираната литература има различни схващания по въпроса за генезиса на финансите.
От етимологична гледна точка терминът „финанси” се свързва с латинската дума „finis” – край, финал. Този финал е представлявал окончателното разплащане между населението и държавата в древния Рим. По-късно терминът се трансформира във „financia”, като разбирането е било за парично плащане на точна определена дата.
Общоприето е схващането, че причините за появата на финансите са:
1) Възникването на държавата.
2) развитието на стоково-паричните отношения.
Тези два „основополагащи камъка” за появата на финансите имат своето дългогодишно развитие и своите мотиви за съществуване. Връзката между тях не е парично-следствена и както отбелязва проф. В.Стоянов „докато парите (пълноценните) са възникнали и са функционирали отделно и независимо от държавата, финансите са изцяло продукт на нейното (на държавата) възникване и функциониране”. За изпълнение функциите на държавата са необходими ресурси. В началото тези средства са в натурална форма – сборове, повинности, привилегии. По-късно „с развитието на стоково-паричните отношения приходите и разходите на държавата се монетаризират, т.е. приемат парична форма”. В такъв аспект може да се приеме, че паричните приходи и разходи на държавата предопределят първичното разбиране за същността на финансите.
Осигуряването на парични средства за функциониране на държавата става възможно благодарение на разпределението и преразпределението на материалните блага в националното стопанство. Физическите и юридическите лица, съобразно законодателството в областта на данъците, митата, таксите и т.н. дават своя дан в издръжката на държавните и местни органи на власт. Ето защо, не случайно финансите се свързват с разпределителните и преразпределителни отношения и процеси в икономиката.
2. Същност на финансите
От научна гледна точка финансите са икономическа категория. Всяка категория изразява определени отношения по повод движението на материален обект между различни субекти. Единствената икономическа категория, която е едновременно и стока, това са парите. Ето защо, при възприемането на финансите като икономическа категория трябва да се има предвид, че тя изразява парични отношения по повод формирането и използването на различни по своя обхват и състав парични бюджети. Последните стават реалност благодарение на движението на парите в парични потоци между субектите в държавата. Следователно, от научна гледна точка, финансите са икономическа категория, те са парични отношения, които от позициите на възпроизводствения процес са разпределителни и преразпределителни.
От икономическа гледна точка финансите са специфични парични отношения по повод разпределението и преразпределението на обществения продукт и националния доход с оглед формирането и използването на различни парични бюджети – на държавата, на фирмите и на отделната личност.
Не бива да се остава с впечатление, че всички парични потоци в народното стопанство са финансови. Финансовите отношения са по-тясно понятие от паричните отношения. Към последните се отнасят още стоково-паричните и кредитните отношения, които нямат чисто финансов характер.
Финансовите отношения се свързват с движението на паричните потоци между:
- фирмите и държавата, при плащане на различни данъци и такси.
- държавата и бюджетните учреждения по повод финансирането на тези звена.
- държавата и общините, при получаване на субсидии.
- фирмата и общината, при плащането на местните данъци и такси.
- гражданите и държавата при плащането на различни данъци и такси.
- гражданите и общината при плащане на данъци, такси, глоби и други вноски.
- фирмата и акционерите, при емисията на различни видове акции.
Често финансите се дефинират като наука за управление на парите. Световноизвестните икономисти Зви Боди и Робърт Мертон определят финансите като „наука за това по какъв начин хората управляват разходите и приходите на дефицитните парични ресурси за определен период от време”. В тази насока юридическите и физическите лица вземат определени финансови решения. Последните не могат да бъдат предсказани и зависят от множество икономически, политически и темпорални фактори.
Финансите следва да се разглежда също и като изключително примамлива, харесвана и доходносна област за работа и кариера. Най-малко пет са причините да се изучава финансовата наука;
- ефективно управление на личните парични ресурси.
- успешна дейност в света на бизнеса.
- осигуряване на интересна и изгодна кариера.
- възможност за вземане на осъзнати граждански решения, оказващи влияние на икономическата политика на страната.
- разширяване на кръгозора.
3. Звена на финансите
Основните субекти в сферата на финансите в дадена страна са държавата и нейната администрация, фирмите (корпорациите), домакинствата или отделната личност.
В този аспект се различават три отделни звена на финансите: държавни или публични финанси, фирмени или корпоративни финанси и персонални или лични финанси.
В специализираната литература съществува виждане, че в широк смисъл на думата към финансите се отнася още банковите, застрахователните и осигурителните науки. И ако преди половин век между финансовото, банковото, застрахователното и осигурителното дело не се е поставил знак за равенство, то днес в епохата на глобализация на пазарите, унификация на финансовите продукти, електронизация и интернационализация, не може да се постави рязка преграда. Напротив, конвергенцията между тези сфери е все по-осезаема, което е доказателство, че финансите трябва да се възприемат в техния широк смисъл и да се разшири обхватът им.
Между трите звена на финансите съществува тясна връзка и взаимна обусловеност. Те са част цяло. Въпреки това всяко звено има свое предназначение и се свързва с движението на определени парични потоци в икономиката.
Публичните или държавните финанси се свързват с движението на тези парични потоци в народното стопанство, които образуват бюджета на държавата. Освен това те засяга и паричните потоци по разходването на акумулираните бюджетни средства. В такъв аспект финансовите решения в областта на държавните финанси се отнасят до политиката на държавата по отношение на източниците и методите на държавни приходи и разходи: данъците, таксите, митата, акцизите, държавните заеми и др.
Фирмените или корпоративните финанси отразяват движението на паричните потоци от и към фирмата и нейните контрагенти – доставчици, кредитори, собственици, работници, служители, органи на публичната власт, финансовите пазари и др.
Персоналните или личните финанси изучават разпределението и преразпределението на паричните средства в икономиката, формирането и разходването на бюджета на домакинствата или отделната личност. Последните се образуват от паричните потоци вследствие получени: работна заплата, хонорари, авторски възнаграждения, печалба от продадена продукция, наеми, ренти, лихви, дивиденти и т.н. Те засягат всички граждани (независимо дали са работещи, неработещи, пенсионери, рентиери, играещи на фондовата борса и др.) в държавния или частния сектор, в производствената или извънпроизводствената дейност.
Освен тези три звена на финансите, които действат на територията на дадена държава, финансовата наука разглежда още едно звено – международните финанси. Те намират проявление в повече от едно национално стопанство и в последните десетилетия се разрастват вследствие на глобализацията и интернационализацията на пазарите. Тук финансовите решения засягат дейността на международните трансфери, разплащания, инвестиции, данъчна политика, мита и др. Най вече международните финанси се свързват с чуждестранните инвестиции и игра на световните стокови, валутни и фондови борси.
Основни изводи
Материална основа на финансите или обекта на движение са парите, а субекти са различните лица в и между националните стопанства. Пои тази проста причина тъждеството между финансите и пари не е възможно, макар на повърхността на явлението това да изглежда така.
Общоприето е схващането, че причините за появата на финансите са:
1) Възникването на държавата.
2) развитието на стоково-паричните отношения.
От научна гледна точка финансите са икономическа категория, която изразява парични отношения по повод формирането и използването на различни по своя обхват и състав парични бюджети.
От икономическа гледна точка финансите са специфични парични отношения по повод разпределението и преразпределението на обществения продукт и националния доход с оглед формирането и използването на различни парични бюджети – на държавата, на фирмите и на отделната личност.
Често финансите се дефинират като наука за управление на парите. Те се разглеждат също и като изключително примамлива, харесвана и доходоносна област за работа и кариера.
В дадено национално стопанство съществуват три основни звена на финансите – публични, корпоративни и персонални финанси.
Публичните или държавните финанси се свързват с движението на тези парични потоци в народното стопанство, които образуват бюджета на държавата. Освен това те засягат и паричните потоци по разходването на акумулираните бюджетни средства.
Фирмените или корпоративните финанси отразяват движението на паричните потоци от и към фирмата и нейните контрагенти.
Персоналните или личните финанси изучават разпределението и преразпределението на паричните средства в икономиката, формирането и разходването на бюджета на домакинствата или отделната личност.
Освен тези три звена на финансите, които действат на територията на дадена държава, финансовата наука разглежда още едно звено – международните финанси. Те намират проявление в повече от едно национално стопанство и в последните десетилетия се разрастват вследствие на глобализацията и интернационализацията на пазарите. Тук финансовите решения засягат дейността на международните трансфери, разплащания, инвестиции, данъчна политика, мита и др. Най вече международните финанси се свързват с чуждестранните инвестиции и игра на световните стокови, валутни и фондови борси.
