България след Балканските войни
Двете балкански войни се отразяват зле върху българското стопанско арзвитие,но не дотам,че да спрат неговия възход.Увеличението на цените не надхвърля 10%.През 1914 г. левът се стабелизира,а капиталовложенията в промишлеността дори се увеличават.Нищо оптимистично обаче не се забелязва в политическата обстановка в страната.Правителството начело с В.Радославов обединява колицията между либерали,народнолиберали и младолиберали,наречена „либерална концентрация”.Тя е русофилски нстроена и идва на власт в благоприятна психологическа обстанивка,когато политиката на русофилските партии претърпява провал.Поради сърбофилството на официална Русия и заради националната катастрофа русофилските партии губят влияние и престиж.Симпатиите на населението обаче не се насочват към „либералната концентрация”.Показват го резултатите от парламентарните избори от ноември 1913 г.,на които либералните партии получават само 95 от 205 депутатски места в Народното събрание.На изборите русофилските партии добиват минимален брой народни представители.Забележим е успехът на земеделци и социалисти от двете им разновидности (широки и тесни).Критиката им към буржоазнята ги прави популярни,макар в нея да липсват градивни елементи.През февруари 1914 г. правителствотопровежда нови законодателни избори.Те са насилствени,както и предишните.Кабинетът дава избирателни права и на населението от новопридобитите земи,в това число и на турците в Западна Тракия.Последното е в нарушение на Цариградския договор от 1913.,но се извършва понеже радославистите се споразумяват с местните турски първенци и духовници.Турското население,което послушно ги следва,гласува за радославистки кандидати.Независимо от машинациите и въпреки касирането на опозиционни депутати „либералната концентрация” добива минимално мнозинство – 126 от всичко 245 народни представители.Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
657)
