Начини за предотвратяването на емисията на тежките метали

Предотвратяването на емисия при съхраняването и изгарянето на отпадъци е много важно.То може да се осъществи чрез ефективно рециклиране на продуктите,съдържащи тежки метали,например на акумулатори.Накратко нека се спрем на техническите възможности за тези цели.
Чрез нагряване до 650 градуса (целзий) батериите се разрушават,при което се отделят различни газове като метан, въглероден оксид,въглероден диоксид или водород,но и вредни вещества като живак,които се задържат с филтри.Неорганичите вещества,като например мангановия диоксид,се разтварят с гореща вода.Така измитите фрагменти от батерии се обработват първоначално с тетрафлуор-пикочна киселина за отделяне на графита от метала и след това металите се електролизират из киселината.Графитът и неизползваемите остатъци,като например керамични части,остават.
Следователно с известни разходи от определени типове акумулатори могат да се получат тежки метали.Основното затруднение за мащабно прилагане на такива методи е слабата възвръщаемост.От годишно продадените в Германия 500 млн.батерии само незначително малка част са зареждащи се (акумулатори).Най-важният момент за постигане понататъшно намаляване на отпадъците, които съдържат тежки метали,е повишаването на възвръщаемостта при незареждащите се батерии.Това би могло да се осъществи чрез въвеждане на депозит,за да се осигури връщането им.
Тежките метали,свързани с праха,преминават през комина на емисионния източник (енергетични централи или металургични заводи) във въздуха и могат да преминат много километри,преди да се отложат и замърсят почвата.Разпределението при отлагане зависи от посоката на вятъра и метеорологичните условия.Сухата прах се отлага бързо в близост до емисионния източник,докато мокрото отлагане на разтворената в дъжда прах обикновено се извършва далече от източника.В близост до него замърсяването на почвата е по-високо, отколкото при районите с чист въздух.Фиг.1 показва замърсяването на почвата около магистрала с олово като функция от разстоянието.В непосредствена близост до магистралата са определени стойности над 100мг. Олово/кг.почва,които достигат до средното съдържание на олово едва на около 100м.разстояние.Качествено замърсяването на почвата с тежки метали като функция от разстоянието от точков източник може да се представи по следния начин (фиг.1). фиг.1.

Разтворимостта ясно намалява при зададените стойности на pH в киселата област в реда цинк,кадмий,олово.Цинкът и кадмият поради по-голямата си подвижност в почвата се поемат от растенията по-лесно,отколкото оловото.Разтворимостите и в трите показани случая се покачват рязко с намаляване на pH.По този начин рН влияе върху извличането на тежките метали както от растенията,така и от по-дълбоките почвени слоеве.Следователно подкисляването на почвата,например чрез киселинен дъжд или поради неспециализирано обработване може да доведе до отмиване на тежките метали в дълбоките почвени пластове и по този начин да се замърси подпочвената вода.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.