Проглас към евангелието
първата творба на славянаската декламативната поезия; официална извънкултова - изпълнява се извън църквата в тържествени случаи и отразява актуални обществено-политически проблеми - в случая - приемането и утвърждаването на славянската писменост
въпроса за авторството - Константин Преславски или Константин-Кирил Философ
1) Кирил Философ - превежда Изборното евангелие, говори се за книгите и тяхното значение, без да се спомене автора им; след Великом. мисия създава и "Прогла към евангелието" като поетичен предговор към първата славянска преводна книга
2) Константин Преславски ->предшествие на Четериевангелието, а Кирил Философ не е превеждал Четериевангелето, а само Изборното евангелие, а се споменават и четеримата евангелисти
смисълът на заглавието -> оповестяване, известяване
още от началото авторът се позовава на Библията и въвежда образа на Христос (символ. единство Христос - светлина). Прехода към христианството е преход към знанието, стремежа към светлина е стремеж към Богфа, затова онези, до които стигне божественото слово ще "прогледнат", просветлението може да им донесе само силата на писменото слово; Този "божи дар" е предназначен само за праведни. Отново се срещат цитати от Библията.
анафоричните повторения "слушайте" и "слово" - засилване на внушенията за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езическото, променят живота си, извисяват душата си. Познанието ще ги изведе от мрака, ще се спасят от духовна смърт на "безкнижовната душа". Неграмотността е равна на всички физически недъзи. Авторът иска да им помогне, загрижен е.
Чрез думите на апостол Павел доказва правото на всеки народ да слуша божието слово на разбираем роден език.
притчата за семената - вярата, покълнана в човешката душа изисква "дъжда" на буквите (словата), за да даде плод
борави умело и сръчно със свещенните християнски книги
притчата за "Голи са без ... " - основен идеен замисъл на стихотворението. Книгата е оръжието срещу "прот. на н. души", т.е. дявола. А той е олицетворение на цялото свет. зло - пороци, войни, изкушения. Народите без книги за обречени на мъки в отвъдния свят.
светска творба
възхвала на словото - да прогласи, възвести божието слово
поетична творба, възникнала през IX в.
"прогласити" от старобългарски - "обявявам високо", "издигам силно своя глас"
отразява идеите на най-ранния етап от развитието на славянската книжовност
започва и завършва с образа на Христос (светлината и знанието и съдника, който трябва да подготви хората за II причастие)
темите: за божията светлина и благодат и за недъга и духовната голота на безкнижовния народ
повторение: случайте, слово, закон, Бог
символни образи:
- светлината - божествената и на словот
- пламтящия огън - Ада
- божият дъжд на буквите - материализ. слово
- семето и плода - букв. слово
- врагът, противник на нашите души - Дяволът и изкушението към езичеството
- безкнижовната душа - невъзможност на робската душа да се бори срещу тлението, мрака, врменното
- мрак, тъмнина, тление - преходното
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
|
|
