Гергана – вечното предизвикателство за България

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители. Това той постига чрез образа на Гергана - идеалната българка за онова време. Гергана притежава качества и черти на характера, дълбоко ценени от бълг. народ векове наред и превърнали се вече в символ на българското и на българщината. Това са именно нейната физическа и духовна красота, издържани в духа на българската традиция.
Манталитетът на Гергана й дава доблестта да се противопостави не само на поробителя, но и на робския дух. Никой не е истински роб, докато сам не пороби мисълта си, докато сам не се почувства такъв. Това е и причината „двубоят” да завърши с нейната победа, но това би било само една наивна вяра, че старият идиличен свят на Гергана има бъдеще, ако поемата завършваше дотук. Поетът е предвиждал неизбежната му разруха. Изворът ще стане чешма, но за да е здрава основата й, в нея ще бъде вградена съвършената красота.
Достойнството на творбата е правдоподобността и умелото преплитане м/у история и предание, мит и реалност. Чешмата „Ак балдър чешмеси” е край гр. Харманли. Не са худ. измислица посещенията на великия везир на Високата порта – Сиягуш ага по тези места. Селото Бисерча не е плод на авторовото въображение, а е географски реално съществуващ обект два века преди Освободителната война. Непреходната стойност на поемата е в нейните здрави български корени. Сюжетът, героите, стихосложението са талантливо заимствани от фолклорната традиция. Мотивът за вграждането, типичната възрожденска атмосфера с горчилката на турския произвол са дълбоко залегнали в националното съзнание понятия, определящи духовния облик на нацията, символ на нашата духовна непримиримост, съхранила ни през вековете на чуждо потисничество. В произведението са интерпретирани дълбоко философските, но и близки до всеки съвременен човек проблеми за сблъсъка на традиционните патриархални ценности и модерния начин на живот, за живата връзка между миналото и настоящето.
„Изворът на белоногата” погледната от по-различен ъгъл е съвършена лирическа изповед за взаимно споделена, съвършена, но неблагополучна любов. Това е любовта, която всеки мечтае да изживее. Взаимността на чувствата между Гергана и Никола не предполага драматична развръзка. Конфликтът идва „отвън”. Силите, които пречат на споделената любов, са мистични – „черна веда” или реални – великият везир и похотливите му желания.
Централният епизод в поемата, свързан с кулминационната й точка, е словесният сблъсък между Гергана и везира. В спора между тях са противопоставени различни личностни възгледи за начина, по който трябва да се живее. Проблемът за конфликта между цивилизацията и традиционните ценности на една национална общност е изключително актуален и днес.
Прелаганите на Гергана изкушения са наистина примамливи. Мнозина съвременни българки биха ги счели за неустоими. Вместо тежък труд везирът предлага леност и безгрижие в злато и коприна, вместо жарката угар на нивите – прохладата на Стамбулските сараи. На неговото ориенталско съзнание са чужди благодатната сила на труда и необходимостта от усилия за добиването на насъщния. Заможният поробител предлага благата на селската девойка със снизходителна усмивка , уверен в предстоящата победа. Но Славейковата героиня е категорична в отказа си, като причина за това не е нейната малдост и наивност. Гергана инстинктивно осъзнава духовната свобода, която има, недокосната от материални изкушения. Тя притежава свое свидно кътче.
Силна страна на героинята са здравите морални устои, наследени от националната традиция. Тя има всичко, което желае на този свят – своите майка и татко, бащин дом, родно място, любим и свободата да разполага със себе си, да мечтае:
да гледам деня слънцето
и вечер ясен месечка
с мильони звезди наоколо...
Духовната свобода не може да бъде купена с богатства нито изтръгната с насилие.
На живот ми си господар,
на волята не ми си...
Везирът отстъпва пред чистия порив на неподкупната Гергана. Непокорната българка принадлежи само на своята любов и сърцето й не ще бъде на другиго.
Въпреки предопределената трагична развръзка, любовната интрига в поемата не носи само негативни асоциации. Вградената в чешмата сянка на героинята ще я обрече на гибел, но дори смъртта ще отстъпи пред романтичния ореол на легендата. Вълшебната „цафара” на Никола ще разказва на поколенията историята на една непостигната, но свята любов, надмогнала изкушенията на земния свят.
Вечният живот на творбата е в нейното поетическо съвършенство. Славейков сполучливо черпи от съкровищницата на народната песен, от интонацията и поетиката на фолклора. Многобройни са похватите на народното творчество, за да може картината не само да бъде детайлно изрисувана, но и максимално да се доближи до българските традициите, а читателят да разбере историческата достоверност, въпреки митичния характер на творбата. Такива са епитетите: „бисерно”, „ален”, „росно”; образните сравнения: „двамата лика прилика, като два стръка иглика”; хиперболите: „дванадесет капии”, „триста прозорци” и анафорите: „жълти жълтици”, „рано ранила”. Фолклорно-митологичните персонажи „самодиви-нощянки”, „змееве, змейски духове” и „черна веда” и сплитането им с реалното допринасят за граничната 0атмосфера в поемата.
В изложеното дотук се крие може би част от рецептата за вечност на творбата, създадена преди повече от 130 години. Не е случайно, че мнозина българи емоционално разбират и обикват поемата на дядо Славейков още от ученическия чин. Те доказват максмата , че между класика и „модерност” дистанцията не е чак толова голяма. През годините, в глобализирания свят на свръхинформираност и размити нравствени ценности, много почитатели на поезията отново отварят „овехтялата” книга, за да извършат по свой начин ритуала, с който почитат паметта на предците, да докажат, че стиховете на Славейков, „мержеещото” се българско минало и българските корени не могат и не трябва да бъдат забравяни.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.