Трансформиращ преразказ на "Една българка" върху III част от името на баба Илийца
Притесних се заради внучето ми-че няма кой да му почете и реших това да направи монахът.Но той не искаше.Аз му се молех, дори му казах, че ще си платя.И той си облече расото и излезе от килията си да чете на детето.
Последвах го в черквата , той взе книгата и ми каза да го приближа. Детенцето ми беше жълто и той си помисли,че е умряло,но то горкичкото си отвори очичките.
Той му чете за здраве,а аз му целунах ръката и му платих.И след това ,аз реших да му разкажа за бунтовника.Но той се разсърди и каза ,че бунтовниците може да дойдат .Така и аз разбрах.Гласът ми затрепера,но успокоих монаха,че никой няма да дойде.
Започнах да му разказвам как съм срещнала бунтовник,но той каза,че нищо не иска да чува.Аз тръгнах подир калугерът ,излязох на двора и му рекох,че няма да нощувам в манастира.А той ме изгледа учуден.Казах му ,че ще си тръгна ,но преди това да ми даде хляб, защото съм гладна.
Той нареди на ратая да донесе хляб и ме предупреди ,че втори път няма да отвори вратата.Монаха ми нареди да си вървя.Аз взех детето ,сложих хляба в торбата и излязох.
След като излязох,вратата зад мен се заключи.
