Лицемерието - път към успеха (есе)
Лицемерието като своеобразен път към успеха е мултифункционално и приложимо във всички сфери на човешкото битие. То е наш съюзник в училище, в ежедневието на работното място, в любовта.
През цялото си съществуване човек търси начини да се справя в живота. Още в ученическите си години, когато има странни и не толкова важни страхове и проблеми, се нуждае от едно приятелско рамо. И в този момент на помощ му се притича една спорна „добродетел”.
Изненадваща контролна на 15-ти февруари! Ти, приятелю, съученико, които снощи до късно си празнувал Трифон Зарезан, не си намерил време да вместиш в напрегнатия си график по съответния предмет, се стряскаш. Но после като спасителен пояс е „другарчето” до теб. Ти го молиш а помощ и му обещаваш услуги, без да се замисляш. То ти помага. След ден, два, седмица или , месец дори същото това „другарче” те моли за дребна услуга. Тук в услуга ти се явява късата ти памет и отказваш. „Лицемер” си мисли то, но това няма никакво значение щом ти си се справил отлично на контролната. И ето друга ситуация от ежедневния ти ученически живот – учител, който не харесваш има особено отношение към теб. Тук и сега прилагаш изпитания метод на „подмазване”. Правиш „мили” очи и се надяваш отношението му към теб да ти повиши оценката на изпитването. В същото време зад гърба на учителя говориш по съвсем различен начин. Браво! Сега си не само лицемер, но и доста изпечен лъжец!
Вече усвоил изкуството на измамата, когато порастнеш, приятелю, ти го използваш за лично облагодетелстване на работното място. Там се домогваш чрез всички средства, за да се издигнеш в йерархията, дори и на чужд гръб – гърбът на твоите колеги. Но ти нехаеш за това – нали „просперираш”?!
Представи си, че ти не си човек, а компютър! В началото си мислиш: „Я, каква програма – „Лицемер”!!! Ще я използвам рядко, но все пак ще я инсталирам.”. Едва в последствие разбираш ...това е просто само един троянски кон, безпомощно гледаш как антивирусната ти програма „Съвест” бива унищожена. След това „Лицемер” заразява целия ти хард-диск. Файлове като „чест”, „достойнство”, „ценности”, „скруполи” и други са безвъзвратно изтрити. Постепенно свикваш с новия си софтуер и започваш да откриваш и неговите положителни страни. Ежедневието ти се променя, озарено е от една нова звезда на твоя вътрешен небосклон – лицемерието. Но ти вече не се притесняваш, дори си доволен, защото „Лицемер” те „дърпа” към успеха.
И както се пее в песента:
От всички влюбени поети
на тоя свят – и стар, и нов,
най-много песни са изпети
за невъзножната любов!
Ти, обаче, си човек с ново съзнание, дръзващ да променя правилата и да не се съгласява с тях, защото имаш нов приятел и силен съюзник – качеството на човека от двадесет и първи век, това, което гарантира успеха. Но на каква цена? Това теб не те интересува. С достатъчно самочувствие ти се бориш за любовта. Отстраняваш всяка пречка от пътя си, като в главата ти звучи мотото: „В любовта и на война всичко е позволено!” или ‘Щом ще е гарга, нека да е рощава!”. Ти достигаш до обекта на твоите чувства, но готов ли си за срещата? Осъзнала истинската ти същност, твоята любима не ти оставя ни най-малка надежда. Тогава твоят нов вътршен глас ти подсказва: „Защо ти е любов, нали имащ мен!”. Ти спокйно приемаш думите му и продължаваш напред – „Курс – към успеха!”.
И ето я поуката от всичко това. Наричм я „Рецепта за успех”! Взимаме няколко подходящи обстоятелства з основа, прибавяме невинни хора на вкус, добавяме много лицемерие и бъркаме, докато субстанцията се сгъсти достатъчно. Запича се на умерена фурна с две – три щипки лъжи, според случая. И резултатът – нищо по-малко от перфектното съвършенство. Но приготвяйки този сладкиш, човек остава сам, самотен, без близки хора и приятели, с които да сподели своите победи. Тогава нужен ли ни е успехът???
