Сред пясъците на пустинята!
праисторическото минало на човечеството.”
Пустинята малко или много е тясно свързана с човек! Те имат общи черти! Образуването на пустините е от дейността на вятъра или по- просто вятъра променя формите образувани от пясъка, но така пък създава нови форми. Ако заменим пустинята с обществото, а пясъка с хората както земните форми се променят от влиянието на земните сили, така и хората се адаптират спрямо обществото.
Както има различни пустини- каменисти и пясъчни ,така има и хора с различни характери- песимисти, оптимисти ,хора с увреждания и много други. Всеки един от тях се приспособява ,спрямо различните сили който им действат.
Натиска който действа на всички и всичко ги кара да се пригаждат за да могат да се справят с трудностите и всичко останало. Няма еднакви хора така както няма еднакви скали или пустини.
Всъщност ако се замислим пясъкът е нещо вечно, нещо непреодолимо по това се различават пустинята и хората. Нека да забравим за всичко което знаем за хората и пустинята и си представим , че човешкото общество е вечно! Тогава хората щяха да се натрупват като пясъчни дюни в пустинята- хората щяха да са един върху друг, без място да си поемат въздух. Светът щеше да заприлича на една „Човешка пустиня”. И все пак може все някой да се опита да поправи нещата така както природата се грижи за всички нейни деца. Както майката милва детето си , така и вятъра нежно докосва пустинните пясъци. Приличат си дори човешкият гняв и буйните пясъчни бури. Човекът и природата си принадлежат така както майката и детето така и пустинята и пясъка!
