Берлински договор

Берлинският договор е логичен завършек на сложната плетеница от интриги и домогвания на великите сили спрямо Балканите. Русия не желае национално обединена и жизнена държава в близост до Цариград. След като разбира, че Европа няма да позволи превръщането на България в „задунайска губерния", руската дипломация сама пристъпва към раздробяването на българските земи. Австро-Унгария и Германия се застъпват за разделянето на България на две, но според тях южнобългарската държава трябва да има излаз на Бяло море и да стига на запад до река Вардар, като известно самоуправление се допуска и за земите западно от Вардар. Русия предпочита обаче да се договори с Великобритания, което предопределя разпокъсването на България на пет части.

Територията на Княжество България е сведена до 62 777 кв. км, докато Санстефанският договор е предвиждал 170 221 кв. км. За разлика от Санстефанския договор обаче Берлинският въвежда международен контрол върху руската окупация и я ограничава на девет месеца, като Русия изрично се задължава да изтегли всички свои войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния срок. Освен това на Турция категорично се забранява да държи или да прекарва свои войски през българска тертория. Така българите осигуряват на практика независимостта си, но с жестоката цена на своята национално разпокъсаност.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.