Себедоказването на човека в романа “Робинзон Крузо”
През осемнайсти век в Европа най-мощното философско литературно общественополитическо направление е Просвещението.През този период се утвърждават нови морални принципи и черти като разумност, отговорност, трудолюбие, устойчивост на характера. Водеща е идеята за естественния човек и за неговите естественни нужди-близост до дивата, непокварена от обществото природа. Литературните творби на просвещението се отличавт с нравоучителните поуки заложени в творбите.
Един от представителите на тази епоха е Даниел Дефо. Негова показателна творба на просвещението е романа “Робинзон Крузо” . От момента на появяването си до сега този роман пленява човешкото въображение със силата на човешкия дух.
Робинзон е моряк, над който Бог е решил да се смили и да му даде шанс за нов живот далеч от цивилизования алчен свят ма лъжи.Като попада на острова героя променя своята ценностна система. За него спират да имат значение златото и парите-на острова те са му безполезни –и той започва да цени малките неща ,които до момента е приемал като даденост. Преди един хляб за него е бил просто храна , с която се сдобива , купувайки я от магазина. Но сега след като полага толкова много усилия хлябът,който успява да направи му се вижда като дар божи.
Принципите и чертите утвърдени в епохата на Просвещение са напълно изявени в този роман. Благодарение на своите разумност, отговорност, и трудолюбие Крузо успява да направи острова обитаем и да съжителства с дивата природа. Той съумява да измисли начин за защита от недоброжелатели, сам прави покрив над главата си с наличните материали и с много труд и усилие се учи на различни занаяти с , които да преживява на острова. С думите :”Макар че животът ми не беше лек, духът ми започна да укрепва” , той показва ,че е превъзмогнал духовното падение и започва да възвръща борбения си дух за оцеляване. Героят губи надежда да се измъкне от острова , който едновременно е и цар, и затворник , но все пак е благодарен ,че е жив и продължава да се бори за живота си. Той се доказва като борбена личност. Доказва духа, волята, разума и устойчивостта на характера си. Доказва се като трудолюбива и пълна с идеи, можещи да спомогнат оцеляването на човек, личност. Въпреки всички трудности и препятствия, поставени му от живота, Робинзон оцелява и пригажда и природата около него към себе си, и той самият се пригажда към природата.
Финалното възнаграждение за всичкият този труд е най-сладко. Години наред Крузо има за приятели животните на острова.Липсва му човешкият говор и дори се опитва да научи един папагал да говори. След толкова много години самота далеч от себеподобни става чудо и се появява Петкан. Благодарение на този дивак живота на острова става по лек .
След завръщането на главния герий в цивилизования свят,той вече е променен и не обръща много внимание на материалното.За него вече е по-важно и ценно духовното-приятелите.
След толкова години на самота той е доказал себе си като честна, отговорна, разумна и трудолюбива личност и като че ли накрая е възнаграден за това с пари , които не цени толкова много. Но по-важното е , че има верен другар до себе си, на който може винаги да разчита.
Себедоказването на човека в романа “Робинзон Крузо” на Даниел Дефо е неизбежно защото, ако героя не се беше доказал в сферите споменати по горе , той нямаше да оцелее. За да човек се сети да се доказва като героя трябва да попадне в ситуация, налагаща това. Трябва да се трудим, да сме упорити, силни и пълни с нови идеи дори когато това не ни се налага спешно в живота . Всеки може да докаже себе си, чрез постоянство и борбенност, в различни сфери така както е направил и героя. Този герой е носител на идеята на Просвещението.
