Българско черноморско крайбрежие

1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ
Българското черноморско крайбрежие има меридиално разположение на протежение 378 км, успоредно на черноморския бряг. Обхваща тясна ивица с площ 40-60 км. Тя е слабо разчленена. Специфичните черти на бреговата зона дават основание Българското черноморско крайбрежие да се разглежда като отделна природногеографска област.От север на юг тя последователно обхваща най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина, Бургаската низина и източните разклонения на Странджа. На север от нос Калиакра до нос Шабла брегът е почти праволинеен,като при нос Калиакра се вдава на 2 км. в морето и издигнат около 70 м, с отвесни склонове. Дълбоко вдадени в морето са още нос Емине и Маслен нос. В по-ново геоложко време са се образували няколко причленени полуострова, от които най-добре изразен е Несебърският. Повечето заливи са малки,като най-големи са Варненският и Бургаският. Сравнително по-силно нарязана е бреговата ивица на Странджанското крайбрежие.Скалистите носове се редуват с малки заливчета. По южното крайбрежие са разположени няколко малки островчета – Света Анастасия, Свети Иван, Змийският остров и др.

2. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА
В геоложко отношение крайбрежието обхваща от север на юг най-източните части на всички морфоструктури в България. В платформената структура на Дунавската равнина се разкриват долно и средносарматски глини, мергели и варовити пясъчници и горносарматски черупчест варовик. Тези наслаги са наклонени на изток и са разсечени от надлъжни и напречни разломи.Тези разломи обуславят обособяването на Добруджанското, Франгенското и Авренското плато. По тяхното протежение са обособени долините на реките Батова и Камчия и хлътването на Белославско-Варненския гребен. Младонагънатата структура на Стара планина в обсега на крайбрежието е изградена от сенонски седименти /главно в Камчийскана и Еминската планина/. В Айтоската планина в изграждането на релефа вземат участие и сенонски андезити и туфи. В крайбрежните части на тези планини се разкриват варовици и мергели. В южното крайбрежие се проследяват две основни гънкови структори – Бургаският синклинорий и Странджанският антиклинорий, представени от варовици,мергели и вулканити. Бургаската низина е покрита с морски и речни наноси
Формирането на релефа е свързано с развитието на черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски тераси.На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превърнали в лимани – Ропотамо, Велека и др.
Характерна форма на релефа са плажовите ивици,които обхващат 34 % от нашето крайбрежие,като най-големите са разположени северно от Варна и между Бургас и нос Емине.В резултат на акумулативната дейност на вятъра югозападно от Несебър са образувани дюни, достигащи 8-10 метра височина. Характерен елемент на релефа на черноморския бряг са свлачищата,които заемат 13% и са много разпространени около гр. Балчик,уститето на р.Батова, в района на комплексите „Албена”, „Златни пясъци” и „Св.Константин и Елена”. Те придават на брега терасовиден и хълмист вид. Свлачищата причиняват разрушения на пътища и сгради и трябват сериозни укрепителни мероприятия. Скалисти брегове с отвесни склонове са типични за нос Калиакра и нос Емине.

3. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Най-голямо значение имат изкопаемите енергийни ресурси. По значителни са находищата на черни въглища в Добруджанския басейн,но голямата дълбочина и оводненост ги прави трудно използваеми.Кафяви въглища се добиват в Бургаско –мина „Черно море” край с.Рудник. Ограничени са запасите на нефт при с. Тюленово и около Шабла, природен газ – в устието на р.Камчия и в шелфа на Варненския залив. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско – с. Оброчище и устието на река Батова, при с. Игнатиево и Бяла. Стопанско значение имат находищата на медни руди при Медни рид, Росен баир,Върли бряг и при Малко Търново. Магнетитни пясъци – между Бургас и Поморие. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци край Белослав, българити – край с. Българево,мрамор – край Малко Търново. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива морска сол, а от Поморийското езеро се добива луга, от която се произвежда паста за зъби „Поморин”. Лечебната кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро се използва за балнеолечение. Минералните води край Варненско и Бургаско са голямо природно богатство и допринасят за развитието на балнеологията и целогодишното използване на черноморските курорти.

4. ПОДЯЛБА НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
По редица природни особености черноморското ни крайбрежие може да се подели на Северно, Средно и Южно.
Северното крайбрежие се простира от границата ни с Румъния и достига на юг до северните склонове на Камчийска Стара планина. В нея се включват най-източните периферни части на Дунавската равнина, Франгенското и Авренското плато, както и долината на р.Камчия. Тази подобласт се отводнява от реките Батова, Провадийска и Камчия. Черноморският бряг до нос Шабла е нисък и праволинеен, а на юг става по-висок и скалист. Характерни са Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленско езеро,разположени в нисък и на места заблатен район. Защитени природни обекти са Калиакра, Балтата и Камчия и имат статут на резервати.
Средното крайбрежие се простира на юг от р. Камчия до р. Хаджийска и обхваща нископланинските разклонения на Камчийска, Еминска и Айтоска планини. Техният хълмист нископлански релеф е резчленен от долините на р. Фъндъклийска, Двойница и др.
Южното черноморско крайбрежие има най-широк обхват и е разположено между р. Хаджийска и р. Резовска, на границата с Турция Разделя се на две подобласти – Бургаската низина и Странджанска хълмиста. Бургаската низина се отличава със слаб наклон. Тук се намират Несебърският, Поморийският и Бургаският залив., лиманните езера – Атанасовско, Бургаско и Мандренско. Областта се отводнява от реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска. Странджансктото крайбрежие е хълмисто. Тук се редуват ридовете Росен баир Медни рид ,Босна, Върли бряг /209 м/. Разчленението на хълмистия релеф е особено изразен по долините на реките Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Бреговата линия е резчленена и е съчетание от скалисти носове, малки заливчета, речни устия, плажови ивици, пясъчни дюни и локализирани езера и блата. Има редица защитени природни обекти – Атанасовското езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Змийския остров, Аркутино.


5. КЛИМАТ И ВОДИ
Климатът по Българското черноморско крайбрежие се формира освен под влиянието на циркулация, характерна за тази част на Балканския полуостров, така и под влиянието на Черно море. В областта се преплитат две климатични влияния – на континента Европа /от северозапад и североизток/ и средиземноморското от югозапад. Континеталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, а средиземноморското – в южното крайбрежие. Черно море допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към континенталносредиземноморския, нито към преходноконтиненталния. Специфичният черноморски климат е по-мек, въпреки липсата на планински прегради.. Благодарение на Черно море студените континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Климатът на север от Стара планина представлява морска разновидност на умереноконтиненталния климат, а на юг – на преходноконтиненталния и континетално-средиземноморския климат. Средната януарска температура е положителна – от 0,8 С/за северното крайбрежие/ до 3,2 С по южното.Средните годишни температурни амплитуди са най-ниските за страната – 20-21 С. Слънчевото греене по черноморското крайбрежие е около 2200 часа годишно,като особено интензивно е то през лятото,когато обхваща около 60 % от светлата част на деня. Областта се характеризира с най-слаби валежи. По северното Черноморие – за ст. Дуранкулак-433 мм и ст. Балчик – 440 мм, а за южното нарастват до 900 мм. В северната част зимната и лятната сума на валежи се изравнява,като на места преобладава лятната. В южната /на юг от нос Емине/ зимната сума на валежите е винаги по-голяма. В зависимост от термичините условия снежната покривка в северната част 2-4 седмици, а в южната 4-5 денонощия.
Нашето Черноморие се характеризира с горещо лято, мека зима, хладна пролет и топла есен .Есента е по-топла от пролетта средно с 3 С, което се дължи на влиянието на Черно море. Безмразовият период е най-продължителният в страната – от април до ноември, а понякога до декември. През лятото преобладава бризовата циркулация,която се заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове, като понякога тяхната скорост надхвърля 30 м/с.
Реките,които се вливат в Черно море са къси и маловодни- Батовска, Провадийска, Хаджийска, Средецка, Ропотамо, Велека, Резовска. Изключение прави само р.Камчия. Речният им отток се формира предимно от дъждовете / 80 %/, затова те, особено странджанските реки, са по-пълноводни през зимата. Във връзка с режима на валежите средномесечният максимум на оттока от март в северната част се измества праз февруари за южната част на крайбрежието.
Крайбрежните езера са общо 18 на брой с общ обем на езерната вода 223 млн куб.м. По произход те са лимани / Белославско, Варненско, Атанасовско, Бургаско, Мандренско и др./ и лагуни / Балчишката тузла, Наневска тузла , Аркутино и др./
По Добруджанското крайбрежие са формирани карстови води, а по долината на р.Камчия и в Бургаската низина – артезиански води.Крайбрежието е богато на минерални води край Варненско и Бургаско.

6. ПОЧВИ
По Българското черноморско крайбрежие са развити почти всички зонални типове почви, характерни за страната: черноземни, сиви горски, кафяви и канелени горски и смолници. В най-южните части през 1947 г. са открити за пръв път жълтоземни почви. От азоналните типове почви най-разпространени са алувиално-ливадните, хумусно-карбонатните /рендзини/ и засолени почви.

7. РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Расттителността е твърде разнообразна. Естествената горска растителност в миналото е заемала големи площи, особено на север. Днес преобладава източен бук, странджански дъб, странджанска зеленика, лавровишня . Най-голям интерес представляват лонгозните гори, развити край устията на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека. Те са гъсти широколистни, преплетени с увивни растения. Върху варовитите почви са разпространени тревни видове - пелин, метличина, а по пясъчните дюни – ветрогон, острица, тамарикс и др. На юг от Созопол се среща пясъчната лилия. В заблатените места се среща водната лилия и блатното кокиче. За южното крайбрежие са характерни смокиня с бадеми.
Животинският свят е представен предимно от средиземноморски видове. Срещат се сърни, глигани, заек , а от птиците – пъдпъдък, яребица, дива сива гъска , бекас, гларус. На юг се срещат колхидски фазан и каспийска блатна костенурка. Рибните ресурси са главно в езерата. През последните години те силно намаляват поради замърсяването на езерата, особено Бургаското.

8. СТОПАНСКА ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ.
От дълбока древност районът на черноморското крайбрежие е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Черноморието има редица историко-археологически обекти – Некрополът във Варна, останки от тракийската епоха/гробницата при Поморие/, останки от римския период /терми, крепости във Варна/, средновековни центрове – Несебър, Созопол, Варна. Архитектурни обекти свързани с Възраждането, култови сгради / Аладжа манастир/, църкви, музеи, паметници на културата.
Разнообразните природни ресурси на крайбрежието са предпоставка за развитието на разнообразна стопанска дейност. С най-голямо значение са климатичните ресурси, които в съчетание с плажовата ивица, морската вода и горската растителност са предпоставка за развитието на туризма и курортното дело. Почвените ресурси в съчетание с агро-климатичните позволяват отглеждането на редица селскостопански култури – зърнени, технически, овощия, памук, лозя, тютюн.
Разнообразните полезни изкопаеми в съчетание с развитата транспортна мрежа са предпоставка за развитието на химическата, циментовата промишленост, корабостроенето. Двете големи пристанища / Варненското и Бургаското/ и редица малки позволяват развитието на евтиния морски транспорт и осъществяване на търговско-икономически връзки с почти целия свят.
Българското черноморско крайбрежие благодарение на чудесния климат, наличието на обширни плажове, дюни, минерални води и удобен достъп на различните видове транспорт привлича голям брой летовници и туристи. Широкоизвестни са курортните комплекси „Русалка”, „Албена”, „Златни пясъци”, „Ривиера”„Свети Константин и Елена”, „Елените”, „Дюни”, „Слънчев бряг”
С успех се развива солодобивът и риболовът
Но интензивната стопанска дейност се отразява неблагоприятно на природната среда. В районите на Варна, Девня, Бургас силно са замърсени речните води, езерата и въздухът.
За опазване на природата са създадени 12 резервата – биосферният резерват „Камчия”, Калиакра, Балтата, Пясъчната лилия, Ропотамо, Змийският остров, Аркутино и др.Към защитените природни обекти се отнасят „Побитите камъни”, „Лъвската глава” в устието на Ропотамо и др. Забранен е уловът на делфини и тюлена-монах. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения, укрепват се свлачищата. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското черноморие.

Изготвила: Венислава Златанова Иванова

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.