Втората световна война 1939-1945 г.
На 1 септември 1939 г. правителството на Великобритания връчва на правителството на Германия нота с предупреждение да прекрати военните действия срещу Полша и да изтегли войските си на германо-полската граница. Нота с подобен ултиматум връчва и правителството на Франция. Отказът означава война. Така за статистиците Втората световна война започва на 3 септември 1939 г.
Доминионите на Великобритания също обявяват война на германската държава.
На запад войната се води с ожесточение само във вестниците. Въпреки обещанията на френските военни, давани на поляците за незабавни бойни действия, над окопите летят снаряди и куршуми само колкото да се прострелва оръжието. Много по-активна е радио пропагандата с мощни високоговорители. Зад линията "Мажино" 100 френски дивизии превъзхождат многократно германските войски в хора, оръдия, танкове и самолети, но французите очакват пристигането на английски войски и развитието на войната на изток. Дори и зад отбранителната си линия "Зигфрид" германските дивизии не са били в състояние да устоят на сериозна френска атака.
На изток нещата също не са в застой. Подозренията на западните дипломати и военни, че на 23 август в Москва не е сключен обикновен пакт за нападение срещу Полша, се потвърждават. На 3 септември Рубентроп изпраща телеграма до Москва, с която съветското правителство се известява , че Полша ще бъде разгромена за няколко седмици и че германските войски,преследвайки полските, ще бъдат принудени да завземат и райони, определени на 23 август със секретния протокол и доуточнени на 28 август в Москва с нов секретен протокол, подписан от Молотов и германския посланик граф Шуленбург, "като руска сфера на влияние". Поради това на Съветския съюз се предлага да започне с армията си бойни действия и да заеме тези територии. На 9 септември Молотов изпраща поздравителна телеграма до германското правителство по случай влизането на германските войски във Варшава, въпреки че столицата капитулира чак на 27 септември. Молотов съобщава, че бойните действия ще започнат в близките дни. Германските успехи обаче са надминали очакванията на съветските военни специалисти. Червената армия е разчитала на няколко седмици за подготовка на нападението, макар че вече били мобилизирани 3 милиона души.
На 16 септември Молотов съобщава на германския посланик в Москва граф Шуленбург мотивите, с които на съветските народи ще се обясни нападението над Полша. Шуленбург незабавно информира Берлин и получава инструкция от Рубентроп за германските желания за някои промени в тези мотиви. През нощта на 16 срещу 17 септември Сталин приема Шуленбург и му чете нотата, която ще бъде връчена на полското правителство. Шуленбург телеграфира на Рубентроп:"Прочетеният ми проект съдържаше три неприемливи за нас пункта. В отговор на моите възражения Сталин с пределна готовност измени текста така, че сега нотата напълно ни удовлетворява".
На 17 септември Червената армия започва бойни действия въпреки полско-съветския пакт за ненападение. Срещите с германските войски се превръщат в пиршества и снимки за спомен от победата. С малки изключения "линията Кързън" е границата, по която Германия и СССР си поделят Полша. Окончателната подялба е извършена пак в Москва, този път на 28 септември. Сега Рибентроп и Молотов подписват "Германо-съветски договор за дружба и границата между Съветския съюз и Германия. На картата за подялба на Полша /за СССР остава територията от 196 000 кв. км/ поставят подписите си Рибентроп и Сталин. Във въведението на договора се твърди, че Германия и СССР "ще осигурят на народите, живеещи там, мирно съществуване според националните им особености". И "успяват": германските власти избиват до края на световната война 6 000 000 поляци /в това число почти всички полски евреи/, а съветските депортират в Арктика, Сибир и Казахстан 1,5 плн. Поляци, от които само за една година загиват половината. Разстреляни са 5 хиляди полски офицери. През 1940 г. Сталин, Ворошилов и Молотов се подписват под предложението на министъра на вътрешните работи Берия да се разстрелят 21 857 преподаватели, лекари, инженери- цвета на полската интелигенция.
Преди да отпътува от Москва, Рибентроп прави декларация, че Германия и СССР желаят възстановяването на мира и очакват " Англия и Франция да прекратят абсолютно безсмислената и безперспективна борба срещу Германия". Германия и Съветския съюз се договарят да разширят търговските връзки и да съставят икономическа програма, според която СССР започва да доставя липсващите на Германия стратегически суровини /нефт, метали/ и храни срещу произведения на промишлеността.
Доволният от победата Хитлер държи на 6 октомври реч в Райхстага и предлага мир срещу ликвидирането на Полша и връщането на германските колонии. На мир при подобни условия не биха могли да се съгласят нито Чембърлейн, нито Даладие, без да паднат от власт. Войната продължава. На запад са прехвърлени основните германски военни сили. Под знамената с пречупения кръст вече са 3,5 млн. Войници и офицери.
През септември и октомври съветското правителство ултимативно иска от правителствата на Литва, Латвия и Естония да сключат със Съветския съюз договори "за дружба" и да пуснат съветски войски в страните си. И на трите правителства е обяснено от Сталин и Молотов, че с пакта от 23 август 1939 г. между Грмания и СССР те са в "сферата на влияние" на Съветския съюз. В трите страни са допуснати части на Червената армия, които надвишават по численост армиите на тези държави.
На 31 октомври Молотов държи реч пред Върховния съвет на Съветския съюз: старите формули за агресия и агресор били променени и сега Германия искала мир, а Англия и Франция били "за продължаването на войната и срещу сключването на мира", за възстановяване на Полша не можело да става и дума, затова било безсмислено продължаването на войната под флага за възстановяване на предишната полска държава.
Германо-съветският пакт за ненападение, последван от световната война, от нападението на Съветския съюз срещу Полша и от пакта за дружба между Германия и СССР са събития, които поставят световното комунистическо движение пред избор: или със СССР според принципа "Сталин винаги е прав", или със световното антинацистко движение в борбата за демокрация. Изборът е съдбоносен- до 23 август комунистите се кълнат, че са най-верните борци срещу фашизма, а от 23 август се оказват в един лагер с фашистите. Ръководителите на Френската комунистическа партия избират Сталин, започват кампания за мир и за прекратяване на войната срещу Германия. ФКП е забранена, а Торез дезертира от армията и заминава за СССР.
За разлика от навечерието на Първата световна война, сега социалдемократическите партии не са обещавали да обявяват "война на войната". Но войната скоро ги изправя пред избора, над който са си блъскали главите ръководителите на Великобритания и Франция - "Хитлер или Сталин". На практика социалистическият интернационал прекратява дейността си.
През октомври съветското правителство иска от Финландия териториални отстъпки в района на Ленинград /Санкт Петербург/ и острови Във Финския залив срещу компенсация с блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Рузвелт изпраща послание в Москва с надеждата, че Съветският съюз ще поддържа мирните отношения с Финландия. Отговорът до Вашингтон е, че преговорите с Финландия целели само укрепването на приятелското сътрудничество между двете страни. Приятелството е "укрепено" с т. нар. Финландска народна и демократична република, създадена след навлизането на 30 ноември 1939 г. на едномилионна Червена армия във Финландия. Начело на тази фантомна република е поставен секретарят на Коминтерна Ото Куусинен, "помолил" съветското правителство за братска помощ.
Войната се оказва много по-сериозна, отколкото са си я представяли в Москва. Силно укрепената линия "Манерхайм" и скованата от студ земя спират Червената армия. Финландия се оплаква на Обществото на народите и СССР е изключен от организацията на 14 декември.
Великобритания и Франция решават да подготвят 100 хиляден корпус, който да бъде изпратен на помощна Финландия. Но Швеция и Норвегия отговарят отрицателно на искането да се съгласят да пропуснат тези войски през своите територии. В Париж и Лондон се разработват и планове за бомбардировка на нефтените кули в района на Баку в случай на война със СССР.
В тази обстановка Сталин дава заповед да се върви през трупове на червеноармейци, но да се спечели войната. През март 1940 г. Финландия моли за мир и отстъпва исканите от Съветския съюз територии.
"Странната война" приключва на 9 април 1940 г. с германското нахлуване в Дания и Норвегия. Дания е беззащитна и веднага капитулира. Норвегия се съпротивлява, обявява война на Германия и иска помощ от Великобритания и Франция. Изпратените англо-френски части са принудени две седмици след десанта на германците в Норвегия да я напуснат заедно с успелите да се спасят от разгром норвежки войски. Норвежкото правителство бяга в Лондон при другите свои "колеги" по съдба от Чехословакия и Полша. В Норвегия е създаден имперски комисариат. Начело на нацистка Норвегия е поставен бившият военен министър Куислинг, чието име става символ за национално предателство.
Със следващия си удар хитлериска Германия потвърждава всички най-лоши опасения на французите. На 10 май 1940 г.190 германски дивизии се стоварват върху Холандия и Белгия срещу малкото холандски войници и 12-те Белгийски дивизии. Хитлер оправдава нападението, че било за защита на независимостта на тези страни от англо-френско нахлуване. Във Великобритания е образуван коалиционен кабинет от консерватори, лейбъристи и либерали начело с Чърчил и с едно обещание: победа.
На Белгия оказват помощ 91 френски и 10 британски дивизии, но нападението на германските войски е неудържимо. Съюзническите войски са принудени да отстъпят. Колони бежанци задръстват пътищата. Ротердам е жертвана голяма въздушна бомбардировка. Холандия капитулира, а кралицата и правителството бягат в Англия.
Ударът на германските войски срещу Франция е нанесен изненадващо през Люксембург към Седан, в район, оценяван от френските военни специалисти като неудобен за масирана танкова атака. В края на май Белгия капитулира, 400 хилядна англо-френска армия е притисната при Дюнкерк от германски танкови дивизии. Под ударите на германската авиация от 27 май до 3 юни достигат до Англия с всевъзможни плавателни средства около 200 000 британски и 140 000 френски войници, изоставяйки цялата си бойна техника.
За своята защита Франция разполага с 60 дивизии срещу 261 германски дивизии. На 10 юни френското правителство напуска Париж и го обявява за открит град. Същия ден Италия обявява война на Франция и Великобритания. На 17 юни новото френско правителство начело с маршал Петен признава поражението на Франция. Примирието по искане на Хитлер е подписано на 22 юни в същия вагон в Компиенската гора, в който Германия подписва на 11 ноември 1918 г. примирието с Антантата. Френските загуби са 100 000 убити войници и 80 000 цивилни.
В Берлин празнуват победите. На 19 юли Хитлер предлага на Чърчил мир, но напразно очаква отговор. Тогава той обещава завземането на островите и над Великобритания през септември въздушните атаки следват една след друга всяка нощ. Загубите на ескадрилите на Гьоринг обаче са големи - 2 000 самолета срещу само 900 английски. Самолетите на Великобритания започват бомбардировки над Германия, достигат и Берлин. По море превъзходството на Великобритания не позволява да се осъществи подготвяният германски десант на островите.
На 18 юни 1940 г. радио Лондон генерал Шарл Дьо Гол се обръща към французите със зов за съпротива. Тази война не завършва с битката за Франция. Това е световна война. Франция не е сама - зад нея са колониите, Великобритания и индустриалната мощ на САЩ - заявява генералът, който става символна свободна и сражаваща се Франция.
Президентът Рузвелт не крие симпатиите си към не падащата духом Великобритания. Конгресът на САЩ отменя забраната за износ на оръжие и стратегически суровини за воюващите държави. На Великобритания са предадени 50 ескадрени миноносци за конвоиране на заплашваните от германски подводници търговски параходи.
В настъпление преминават и СССР и Италия. През юни 1940 г. под натиска на Съветския съюз са свалени правителствата на Литва, Латвия и Естония и през юли трите държави са "приети" по тяхна "молба" в СССР. В края на юни Червената армия влиза в Бесарабия и Северна Буковина. Италия се опитва да спечели военни успехи в Източна Африка. Английските войски разгромяват италианската армия и освобождават Абисиния и Еритрея. Отбито е и настъплението от Либия към Египет и англичаните пленяват 135 хил. италианци. На помощ на Мусолини в Северна Африка са изпратени германски войски.
Мълниеносните победи на Германските армии засилват прохитлериските настроения в България. Цар Борис ІІІ е предпочитал вместо германо-съветския сговор, англо-германско сътрудничество в разрешаването на проблемите, поставени през 1919 г. пред Европа. През 1940 г.е било ясно, че световната война ще приключи с нови граници за много европейски държави. За България въпросът е бил как чрез запазването на неутралитет за постигане ревизия на договора от Ньойи. Народното събрание е разпуснато и провелото изборите правителството си осигурява съкрушително мнозинство в новото събрание. Царят поставя на министър- председателското място германофила проф. Богдан Филов, председател на Българската академия на науките и археолог с международна известност.
Ударът, нанесен от Съветския съюз на Румъния с отнемането на Бесарабия и Северна Буковина, е сигнал за България и Унгария да поправят някои от извършените спрямо тях териториални несправедливости. Този път Великите сили- Великобритания, Германия и СССР, всяка преследваща свои цели, са съгласни, че Южна Добруджа въпреки румънската асимилаторска и колонизаторска политика си остава населена с българи земя. След Българо - румънски преговори, в които Букурещ напразно се опитва да си запази Силистра и Балчик, на 7 септември камбаните в цялото Царство България бият тържествено - в Крайова е подписан договорът за връщането на Южна Добруджа в родината.
Междувременно военният съюз между Германия, Италия и Япония е заздравен с подписания на 27 септември 1940 г. тристранен пакт. Броени дни след това Румъния допуска на своя територия германски войски. Върху България е упражнен натиск да изясни в каква посока ще ориентира своята външна политика. Цар Борис ІІІ получава писмо от краля на Великобритания Джордж VІ с предупреждение за опасните последици от обвързване с Германия. Пристига и телеграма от Рубентроп - официална покана, България да влезе в тристранния пакт и срок за отговор от само 3 дни. Проблемите на царя се увеличават с идването на специален пратеник на Мусолини. България настойчиво е поканена да участвав подготвеното от Италия нападение срещу Гърция.
Поканата на Рубентроп е отклонена с уверението, че симпатиите на България са на страната на тристранния пакт, но времето за официално присъединяване още не е настъпило. На 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, но италианските войски търпят неуспехи. Мусолини обвинява цар Борис ІІІ за неуспехите си, тъй като гръцките войски се изтеглили от границата с България и се хвърлили срещу италианците.
През ноември 1940 г. Унгария, Румъния и Словашко се присъединяват към тристранния пакт. Положението на цар Борис ІІІ се усложнява и от ново предложение на Съветския съюз за сключване на съветско- български пакт за взаимна помощ. В донесен от главния секретар на Министерството на външните работи Соболев документ на България се обещава помощ "за осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия обещава и въоръжена помощ на България срещу Турция. В последната точка на този документ пише, че "при условие, че сключи пакт за взаимопомощ със СССР падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към тристранния пакт."
Предложението е отхвърлено. То би превърнало България в съветски сателит, а пристанищата ни - във военни бази срещи Турция. Но да се отбива натискът на Берлин за присъединяване на България към Тристранния пакт става все по- трудно. В края на 1940 г. планът "Барбароса" за нападение срещу СССР е подписан от Хитлер. За Германия е било от изключително значение да си осигури тила на Балканите. През януари 1941 г. Българското правителство отговаря отрицателно на въпроса възможно ли е да се противопостави на германско навлизане в България. Цар Борис ІІІ се опасявал, че ако продължава да отлага вземането на решение, прохитлериските сили в страната ще съставят напълно послушно на Германия правителство и наистина ще предизвикат нова катастрофа за България, която той се е старал да избегне с лавиране и с неучастие в бойни действия на Балканите.
На 1 март 1941 г. във Виена Филов подписва включването на България в Тристранния пакт. Германски войски навлизат в страната. На 25 март към пакта се присъединява и Югославия.Но след 2 дни в Белград е извършен преврат. Събитията на Балканите се развиват мълниеносно. На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия и Гърция. На 3 април обаче цар Борис ІІІ отказва на главнокомандващия германските сухопътни сили ген. Браухич участие с българските войски в нападението. За десет дни Югославия капитулира, последвана в края на месеца от Гърция. През май с парашутен десант германците завземат отбраняваният от английски войски остров Крит. Хърватско е обявено за самостоятелна държава с профашистки режим и крал- роднина на крал Емануил ІІІ.
Отвъд океана не остават пасивни наблюдатели на драмата, преживявана от жертвите на хитлеристката агресия. През март 1941 г. Конгресът на САЩ приема изключително важния закон "заем-наем", с който на президента се разрешава да отпуска необходимите за войната оръжия и продоволствие на страните, които той прецени, че защитават жизнените интереси на САЩ- в случая това е Великобритания.
Радостта от победите в райхсканцеларията на Хитлер е помрачена от подписания в Москва през април 1941 г. японо-съветски пакт за ненападение. Нацистите са разчитали, че пактът ще е с нетраен характер.
На 22 юни 1941 г. Хитлер поставя края на нацистко-болшевишкото приятелство.Започва изпълнението на плана "Барбароса"за нападение срещу СССР в три посоки: Ленинград- Москва- Киев. На границата очакват сигнала 153 германски и 37 италиански, унгарски, румънски и финландски дивизии / общо около 4,6 млн.души/. Почти цяла Европа е под нацистки ботуш или работи за въоръжаването на Германия. В количествено отношение и по брой на самолети и танкове Червената армия не отстъпва на армиите на тристранния пакт. Напразно съветските шпиони предупреждават ръководителите на Съветския съюз за подготвяно от германците нападение. От Министерството на външните работи на Великобритания съобщават на съветския посланик в Лондон подробни данни за придвижването на германски войски към границата на СССР. На всички предупреждения Сталин отговарял с шаблонното обяснение: това са английски провокации, за да ни скарат с германските приятели. Според него Хитлер не би се решил да воюва на два фронта. Докато не поставел Англия на колене- преди лятото или края на 1942 г., той нямало да нападне СССР. Сталин не вярва и на предупреждението, направено на 5 май 1941 г. от самия Шуленбург, че Германия ще нападне на 22 юни 1941 г. Съветския съюз.
В официална декларация на съветското правителство от 14 юни се обявява, че слуховете за намерението на Германия да нападне Съветския съюз "са лишени от всякакво основание". Но тези "слухове" са се основавали на факти. За подготвяното нападение в Москва пристигат многобройни тревожни сигнали от много европейски столици, включително и от Берлин. До късно вечерта на 21 юни Сталин повтаря на събраните при него членове на Политбюро, че война няма да има. Призори на 22 юни всички те са събудени с новината, че войната е започнала.
Червената армия е напълно дезорганизирана. Войсковите части са разположени в дълбочина до 400 км и след репресиите срещу висшия офицерски състав са командвани от скорострелно произведени офицери. Частите не са били комплектовани според изискванията за бойни действия и до тях не достига заповедта за бойна готовност, дадена часове преди нападението.
Първите германски удари нанасят тежки загуби на Червената армия. Хиляди самолети, танкове, оръдия са унищожени без да влязат в бой. Само на 22 юни са унищожени повече от 1200 самолети, 800 от които - на военните летища. За пълния хаос в Главното командване може да се съди от две заповеди на министъра на отбраната маршал Тимошенко. Първата е от сутринта на 22 юни и с нея той нарежда по телефона на войските от Западния военен окръг: "Другарят Сталин не разрешава да се открива огън срещу германците!". Ужасен генерал му отговаря, че войските отстъпват и иска помощ. Отговорът на министъра е да се направи разузнаване в дълбочина от 60 км на неприятелска територия. Вечерта Тимошенко издава заповед до армиите да спрат германското настъпление и да пренесат бойните действия на неприятелска територия. По същото време Сталин е в шоково състояние.
За първите 7 месеца на войната германците пленяват 4,5 млн. Червеноармейци. При Бялисток и Минск през юни са пленени 329 000, а до средата на юли при Смоленск са пленени 310 000, а при Киев - 665 000, при Брянск и Вязма - 663 000. До края на 1943 г. пленените червеноармейци са почти 6 млн., от които повече от половината са избити или загиват в лагери и заводи в Германия. Оцелелите от германския плен след войната са изпратени в "архипелаг гулаг" като недостойни за извоюваната и с тяхната кръв победа. За Съветския съюз започват месеци и години на най-сурови изпитания, на глад, болести и смърт.Нацистите се ръководят от престъпната идеологияза расовото превъзходство на германците и планомерно изтребват поробеното население- само избитите евреи са 1 000 000. "Велика" Германия е трябвало да се простира до Урал.
Хитлериското нападение превръща за народите от СССР войната в отечествена. Въпреки най- тежките загуби и отстъплението чак до Москва Червената армия проваля плановете на германците за блицкриг- победа само за 8-10 седмици. Загубите на настъпващите германски армии стават все по-тежки. На много места съпротивата на червеноармейците се води до последния жив човек. Брестката крепост се държи един месец. Одеса издържа два месеца, а съпротивата се пренася в катакомбите. За Севастопол битката продължава осем месеца. Ленинград е обсаждан 900 дни и въпреки умрелите от глад 1 000 000 души, не се предава.
В тила на германските армии се развива и засилва партизанско движение, което се превръща в нов фронт- изненада за германските военни специалисти. Постепенно една десета от германските армии е въвлечена в боеве срещу партизаните и за охрана на съобщителни линии по разтегнатия от Балтийско до Черно море фронт.
Нападението на Германия срещу Съветския съюз е посрещнато с въздишка на облекчение в Лондон. Правителството на Чърчил и последвалото го праветелство на Рузвелт излизат с важни декларации: осъжда се комунизма като идеология, но се обещава всестранна помощ на СССР и на борбата за освобождаването на германския народ от хитлеризма. На 12 юли 1941 г. между Великобритания и Съветския съюз е сключено споразумение за съвместна война срещу Германия.
Един от най-важните документи по време на войната - "атлантическата харта", е подписан на 14 август от Чърчил и Рузвелт на борда на английския кръстосвач "Уелският принц". В него се определят военните цели на Великобритания и САЩ и принципите за демократично устройство на света след победата над нацистката тирания. Хартата признава правото на всички народи на самоопределение. На 24 септември Съветския съюз се присъединява към хартата. Положени са основите на антихитлериската коалиция.
В разгорялата се тежка битка за защитата на Москва участват и самолети, танкове и оръдия, получени от САЩ и Великобритания. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление и нанася първото голямо поражение на смятаната за непобедима армия. Победата при Москва има голямо психологическо значение. Тя повишава самочувствието и на военни, и на цивилни.
Промяната в германо-съветските отношения е промяна и в поведението на комунистическите партии в Европа. ФКБ, ръководителите на която са се опитвали да получат от гестапо разрешение за легална дейност и за издаването на в. "Юманите", започват да търсят контакти и с други групи от съпротивата- социалисти, радикали или просто патриоти, откликнали на призива на генерал дьо Гол. Във френските колонии в Африка режимът на Петен не е на особена почит и те започват да преминават на страната на "сражаваща се Франция".
Първите залпове на Втората световна война
В армейска група "Север" под командването на генерал-полковник Ф. фон Бок са включени 4-та и 3-та армия. Нейната задача е да разгроми противника, отбраняващ се северно от Висла и след това във взаимодействие с армейска група "Юг" да обкръжи и унищожи полските войски в западната част на Полша. За тази цел 4-та армия (на генерал-полковник Г. фон Клюге) трябва да настъпи от Източна Померания, да премине на източния бряг на Висла и да напредне на югоизток.
Задача на 3-та армия (на генерал-полковник Г. фон Кюхлер) е да пробие в полската отбрана по р. Нарев и да настъпи към Варшава.
Общо за настъплението срещу Полша са развърнати 62 дивизии (от които 7 танкови и 4 моторизирани), около 2800 танка и 2 въздушни флота с 2000 самолета. Или близо 1,6 млн. войници.
Полша е в състояние да противопостави на Вермахта около милион бойци – 37 пехотни дивизии, 11 кавалерийски бригади, 870 танка и около 770 самолета.
