Защо хъшовете от „Немили-недраги”,макар че са бедни и окаяни,будят възхищение?
В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов представя живота на хъшовете в румънския град Браила.Във всяка глава той показва множеството премеждия,срещу които хъшовете трябва да се изправят.Всеки ден те се събуждат и срещат проблема с глада.Нямат храна дори за един човек,пък какво остава за толкова много.Не очакват нищо от българските чорбаджии,нито от румънските граждани.В техните очи срещат само презрение и неодобрение.Мизерията ги съсипва-живеят на долнопробни места,разчитайки на някой да им помогне.По някога дори им се налага да крадат за да преживеят,но всичко това е в името на родината.Те са решили да се борят за нея и са приели доброволно тази жестока съдба.Дори и за един миг не са съжалили,че са поели по пътя на борбата.Въпреки,че хъшовете будят възхищение с всичко,което правят за България,те определено не са идеализирани.Показани са както качествата им,така и недостатъците.И с всичките им отрицателни черти,те са достойни за уважение хора.Те не искат нито имоти,нито пари като награда за това,което са направили.Те биха искали само една единствена награда,най-ценната за тях:да видят България свободна и да загинат в битка,а не по долните браилски улици като кучета.
Битката,това е единственото нещо,което осмисля жалкото им съществуване.И въпреки че те са бедни,окаяни,живеят в мизерия,за тях са важни България и българския народ.За това тези хора будят у нас възхищение и желание и днес да има някой,който да е готов да даде живота си за благото на родината.
