Речта на Странджата

Повестта „Немили-недраги” от Иван Вазов е една от най-добрите за времето си.Тя е истинска светиня,защото представя светлото и доброто,но също така и тъмното,и лошото в българския национален характер.Повестта не е просто разказ,за тежката участ на българските емигранти,а ни отвежда към високата цена,която хората са заплатили за да живеем днес в Свободна България!
Речта на Странджата е едно слово,изпълнено с чуства и емоции,за жалост лоши поради тежкия начин на живот на хъшовете.Той е може би единствения,който осъзнава,че всички тези хора,събрали се там,са взели решението да се борят за родината си с ясното съзнание,че се отказват от това да бъдат със семействата си,в домовете си,да получават пари,облаги или имоти.Напомня им,че те не са проливали кръвта си за пари,че тя е много по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи.Всички там са обединени от една идея,от една мечта-Да видят свободна България.Всичките им сънища,всичките им бленувания са обединени само от едно име-България.Хъшовете се питат сега кой ли ги признава,кой ли ги зачита заради всичко,което са направили.Странджата им казва,че те са изпълнили дълга си първо като българи и са приели този живот в името на родината. Представя им трите части от животите им:славното минало,тежкото настояще и надеждата за доброто бъдеще.Припомня им,че това,да поемат по пътя на битката,е било правилно решение,помогнало на родината им,обединило народа им около една обща цел,макар със знанието,че ако идат в друга държава ще срещнат само презрение и неодобрение.Въпреки всичко българското е на първо място за тях.Напомня им,че не са важни те,важен е народа като цяло.И въпреки тежкия им начин на живот,глада,жаждата,липсата на имоти,пари,презрението ,хората в България са много по-зле.Те трябва да търпят убидите и презрението на турците ,да гледат как убиват или позорят семействата им...това е много по-тежко.А хъшовете,макар и с лошия си живот,имат нещо прекрасно и уникално,чрез което могат да постигнат всичко-имат свобода.До като я имат,те са се заклели,че ще се борят,за да помогнат на братята си в България.До като са живи,в тях ще гори една идея,ще има едно желание-да влязат поне още веднъж в бленуваната родина с оръжие в ръка,пък тогава могат да умрат спокойни като герои,не като кучета по тези мрачни браилски улици.Макар и вече възрастни,в тях кипи надеждата,че няма подвизите им да останат неоценени,че няма сърцата им да останат празни.Странджата им казва,че те са мъченици,но точно от това има нужда България.Тя има цял народ от роби,пък как няма да има няколко мъченици!Разяснява им значението на понятието хъш-да страдаш,да гладуваш,да се биеш като цяло да бъдеш мъченик.Казва „Народ без жертви,не е народ”.Ако няма хора,готови на всичко заради братята си,значи няма народ,няма обща идея,която да ги обединява.
Странджата обобщава всичко преживяно до сега и всички надежди за бъдещето.Думите му отекват в съзнанието на всеки човек,чел това прочуствено слово.В съзнанието на всеки българин ще останат думите от онова време,с които той завършва словото си:” Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!...”

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.