"Човекът се ражда свободен,а навсякъде е в окови" /филисофско есе/
/филисофско есe/
Човек се ражда свободен. Всяко човешко същество,от деня на раждането до смъртта,притежава права и задължения. Ние хората,имаме правото да избираме кои да бъдем,какви да бъдем и какъв да е нашият живот. А задълженията можем да ги наречем и "окови"-ограничители на свободата ни.
Дори човек да притежава правото да избира своя път в живота(в това включвам:какъв да е,в каква среда или общност да живее и всичко останало свързано със свободата),той никога няма да е напълно свободен,защото свободата не означава само външна независимост,а тя се проявява и в душевна,вътрешна. Има едно нещо вътре в нас,което ограничава свободата ни. Това е съвестта. Тя е тази,която ни спира пред извършването на определено действие в дадена ситуация,и не само действие,тя е нашето второ(вътрешно) Аз. Съвестта ни е чувството за нравствена отговорност за собственото ни поведение пред хората,в обществото.
Замисляли ли сте се дали сме свободни? И дали ако е така,ще сме доволни от живота? Ако живота беше лесен,дали щеше да е интересен? Ако имаме всичко наготово?-Не! Точно в това е смисъла на живота. Да го живеем така,че постепенно да заслужим необходимата ни свобода.
Човекът бива преследван от "оковите" на вътрешното Аз. Понякога е по-трудно да спазваме правилата на Аз-а,отколкото установените правила в обществото и държавата. "Оковите" -това са правилата и нормите (законите) на Аз-а (сърцето). Докато сме живи,ние ги спазваме,макар и много често да е неволно.
Свободата-носим я в себе си. Тя е с нас от самото раждане. Всеки един човек избира до колко да е свободен.
