Плевели
Наталия Колева
В естествените биоценози се развиват растителни видове, които при определени екологични условия са се приспособили да съществуват заедно. Селскостопанската дейност нарушава тези естествените взаимоотношения между организмите, като придава доминиращо положение на културните видове. Те обаче винаги се развиват съвместно с нежелани от човека растения, наречени плевели. Плевелните видове конкурират културните растения по отношение на основните вегетационни фактори, като по този начин намаляват добивите и понижават качеството на селскостопанската продукция. В България са разпространени повече от 400 вида плевели. В зависимост от конкретните условия и прилаганата агротехника в отделните селскостопански площи се развиват различни видове плевели (често до 30 - 40 вида в един посев) и с различна плътност. Голямото им видово разнообразие прави практически невъзможно воденето на специфична борба срещу всеки отделен вид. Това налага плевелите, които имат едни или други общи белези да се обединяват в групи,срещу които да се прилагат общи мерки за борба. Съществуват различни класификации на плевелната растителност, най - разпространената от които е т.нар. биологична класификация. При нея плевелните видове се обособяват в различни групи въз основа на начина им на хранене, продължителността им на живот и броя плододавания през него, според морфологичните особености и начина на размножаване (табл.1.).
Биологична класификация на плевелите /по Л. И. Казакевич и А. И. Малцев/
НЕПАРАЗИТНИ ПЛЕВЕЛНИ РАСТЕНИЯ
Монокарпни:
I.Eдногодишни:
1.Ефемери
2.Ранни пролетни
3.Късни пролетни
4.Зимнопролетни
5.Зимни
II.Двугодишни
Поликарпни:
I. Плевели, размножаващи се предимно със семена:
1.С брадест корен
2.Чимообразуващи
3.С вретеновиден корен
II. Плевели,размножаващи се предимно вегетативно:
1.С пълзящи стъбла
2.Луковични
3.Коренищни
4.Кореновоиздънкови
ПАРАЗИТНИ ПЛЕВЕЛНИ РАСТЕНИЯ
Пълни паразити:
1.Стъблени
2.Коренови
Полупаразити:
1.Стъблени
2.Коренови
МОНОКАРПНИ ЕДНОГОДИШНИ ПЛЕВЕЛИ
ЕФЕМЕРИ
Представителите на тази група имат къс вегетационен период и ускорено развитие. Физиологично зрелите им семена могат да покълнват през различни сезони. По тази причина в една година могат да се развият две и повече поколения. Почти всички представители са нискостъблени и с плитка коренова система, поради което са по - малко опасни при ниска плътност. В зависимост от срока на масовото покълнване на семената им се разделят на зимнопролетни, пролетноесенни и къснопролетни ефемери. Зимнопролетни ефемери - масово покълнват през есента, зимуват във фаза розетка или розетковидни стъбла, продължават развитието си през пролетта на следващата година и го приключват до април - май. Масово цъфтят през март - април. При влажна почва долните стъблени възли на някои от видовете могат да се вкореняват и образуват самостоятелни растения. Заплевеляват основно зърненожитни култури, люцерна и трайни насаждения. Пролетноесенни (целогодишни) ефемери - поникват през пролетта и лятото. Растения в различни фенофази могат да се наблюдават през целия вегетационен период.
РАННИ ПРОЛЕТНИ ПЛЕВЕЛИ
Семената им поникват масово през пролетта (февруари - март), масовият им цъфтеж е през май. Развиват се едновременно със зърненожитните или ранните пролетни култури и се осеменяват малко преди или едновременно с тях. Заплевеляват основно зърненожитни култури и ранни пролетни култури, а някои представители - късни пролетни, зеленчукови култури и млади люцернови посеви.
КЪСНИ ПРОЛЕТНИ (СТЪРНИЩНИ) ПЛЕВЕЛИ
Поникват през пролетта (април - май) и лятото (юни - юли). Масово се осеменяват през втората половина на лятото. При зимните житни напълно се развиват след жътва, а в окопните - след последните вегетационни обработки. У нас са най - разпространената група. Заплевеляват почти всички селскостопански култури. Особено опасни са на поливни площи, където създават вторично (късно) заплевеляване.
ЗИМНО - ПРОЛЕТНИ ПЛЕВЕЛИ
Те заемат междинно място между типичните пролетни и зимните плевели. Характеризират се с голяма биологична пластичност. Семената на повечето от тях поникват през есента, а по - мака част - през пролетта (при Тп=3 - 4оC). От поникналите през есента плевели някои до настъпване на зимата образуват розетки, други - розетковидни стъбла, трети - скъсени стъбла, а житните - братят. Рано през пролетта те подновяват развитието си. Наблюдават се морфологични различия между есенните и пролетните растения (най - често есенните растения са по - разклонени). Поникналите през пролетта плевели за разлика от презимувалите, образуват изправени стъбла, които понякога в горната си част са разклонени. Семената на зимно - пролетните плевели масово узряват от втората половина на м.юни до началото на м.юли. Те са плевели от II - I етаж. Могат да зимуват, но жизненият им цикъл не е задължително да премине и през въздействие на ниски температури. Заплевеляват: Зимните житни и ранните пролетни култури.
ЗИМНИ ПЛЕВЕЛИ
Видовете, принадлежащи към тази биологична група започват развитието си през есента и се осеменяват преди жътва. Изискват задължително презимуване. Заплевеляват ливади, пасища, многогодишни треви и зърненожитни култури.
ДВЕГОДИШНИ ПЛЕВЕЛИ
Тези плевели са монокарпни, изискват за своето пълно развитие два вегетационни периода. През първата година образуват мощна коренова система (в нея натрупват пластични вещества), през втората година образуват цветоносни органи. Смятат се за преходна група между едногодишните и многогодишните плевели, тъй като в зависимост от условията някои от тях могат да се развиват като едногодишни, двугодишни или многогодишни. Заплевеляват:Ливади, пасища, многогодишни треви, а също така и лошо обработвани трайни насаждения, канали и крайпътни ивици.
МНОГОГОДИШНИ ПЛЕВЕЛИ
РАЗМНОЖАВАЩИ СЕ ПРЕДИМНО ЧРЕЗ СЕМЕНА
С брадест корен
Представителите на тази група имат силно редуциран главен корен, вместо него се формират множество тънки коренчета с приблизително еднаква дължина и дебелина.
В кореновата шийка (зоната между корена и стъблото) се намират спящи пъпки. След осеменяването до края на есента надземните органи изсъхват и загиват. През следващата година при температура на почвата 8 - 100C започва прорастване на спящите пъпки и възстановяване на надземната маса и нарастване на обема на кореновата система.
При тези видове е възможно и вегетативно размножаване, което се предизвиква чрез механично разкъсване на кореновата шийка.
Заплевеляват: Ливади, пасища, многогодишни треви (особено люцерна) и трайни насаждения.
Чимообразуващи (плътнотуфести) плевели
Те имат напълно редуциран главен корен. Кореновата им система има брадест вид. На повърхността на почвата е разположен възелът на братене (при житните) или кореновата шийка (при широколистните), от който при разрастването на спящите пъпки се развиват множество силно сближени тънки стъбла, образуващи плътен чим.
Заплевеляват: Основно планинските пасища и поради грубостта на стъблата им и ниската им хранителна стойност значително влошават качеството на фуражния тревостой; по- рядко - трайни насаждения.
Плевели с вретеновиден корен
Тези плевели имат силно развит главен корен, който е удължен и има вретеновидна форма. Страничните корени са разположени по продължение на главния корен и са къси и тънки. След узряване на семената при представителите на тази група настъпва т.нар. ЛИНЕЕНЕ НА КОРЕНА, - т.е. надлъжно разделяне. В резултат на това се образуват няколко нови тънки вретеновидни корена. През другата година от тях се развиват нови растения при температура на почвата 3 - 40С.
Когато вретеновидният корен се подреже плитко се образуват няколко вертикални коренища, от които се развиват надземни стъбла. Заровени в почвата отрязъци от корена или вертикалните коренища могат да се вкореняват и от тях да се развиват нови растения. Най- голяма възстановителна способност имат отрязъците от кореновата шийка. Някои видове (синя жлъчка, теснолистен жиловлек) имат висока регенеративна способност, но повечето от представителите на групата при няколкократно последователно подрязване на корена губят възстановителната си способност.
Заплевеляват тревни площи (естествени и изкуствени), трайни насаждения, необработваеми площи.
РАЗМНОЖАВАЩИ СЕ ПРЕДИМНО ВЕГЕТАТИВНО
Плевели с пълзящи стъбла
Представителите на тази биологична група образуват силно разклонени стъбла, които се разстилат върху повърхността на почвата. По стъблените възли се образуват спящи пъпки, от които през вегетационния период израстват корени и розетки. През зимата междувъзлията загиват, а розетките успешно презимуват и през следващата година всяка от тях образува самостоятелно растение. Заплевеляват: Ливади и пасища; места, временно преовлажняващи се през пролетта.
Луковични плевели
При тези плевели основата на стъблото е видоизменена в луковица (разширение, съставено от голям брой плодолисти, между които се образуват спящи пъпки). Вегетативното размножаване става чрез дъщерни луковички, които се образуват около майчината, а при някои видове се образуват и въздушни луковици в съцветието. Почвообработките улесняват разпространението на почвените луковички. Видовете, принадлежащи към групата могат да се размножават в различна степен и семенно. След узряването на семената майчината луковица се разпада. Заплевеляват: Трайни насаждения, окопни и зимни житни култури на по - тежки почви.
Коренищни плевели
Тези плевели развиват видоизменени подземни стъбла - коренища, служещи за вегетативно размножаване и възстановяване на растенията. При житните коренищни плевели съществува сходство в подземните и надземните стъбла. По подземните (коренищата) на всеки възел се намират спящи пъпки, покрити с люспи (зачатъчни листа). От тези пъпки могат да се образуват подземни стъбла със самостоятелна коренова система. Пробуждането на спящите пъпки става през пролетта, а при достатъчна почвена влага - през целия вегетационен период. Подрязването на стъблата и нарязването на коренищата при почвообработките активизира прорастването. ЗАПЛЕВЕЛЯВАТ Всичко
Кореновоиздънкови плевели:
Размножават се основно вегетативно чрез спящи пъпки, разположени по корените. Развиват главен корен, достигащ 2 – 5m и странични корени, които при някои видове достигат до няколко метра. При някои от представителите на групата (млечките), спящи пъпки се залагат основно по главния корен, а при други - по цялата коренова система. От спящите пъпки се развиват издънки, които формират нови надземни стъбла. Пъпките се пробуждат през целия вегетационен период, като започват от пролетта. Така от едно растение постепенно и във всички посоки се развиват нови издънки. Могат да се размножават и чрез семена. Тези плевели са особено опасни. ЗАПЛЕВЕЛЯВАТ всичко,особено на добре аерирани и влажни почви.
ПАРЗИТНИ ПЛЕВЕЛИ
ПЪЛНИ ПАРАЗИТИ
Тези растения се хранят хетеротрофно, при тях листата липсват или са дребни безхлорофилни люспи. Вместо корени образуват хаустори (смукала), чрез които се прикрепят за растението - гостоприемник и изсмукват необходимите им хранителни сокове. В зависимост от това по кой орган на гостоприемника паразитират биват стъблени и коренови.
НЕПЪЛНИ ПАРАЗИТИ (ПОЛУПАРАЗИТИ)
Заемат междинно положение между непаразитните и паразитните плевели. Образуват нормално развити зелени органи и слаборазвита коренова система, от която се формират хаусторийте.
Абутилон (просфорник) - Abutilon theophrasti Medic. - късен пролетен плевел. Стъблото е изправено, високо 40 – 250cm. Листата са последователни, с дръжки, в основата са сърцевидно вдлъбнати, а към върха са заострени. Цветовете са бледожълти, образуват се в листните пазви или на върха. Плодът е сложна кутийка, семената са овалносърцевидни, чернокафяви или сиви. Поник – семеделите (СД) са закръглени, разположени на дълги дръжки. Първите листа са закръгленояйцевидни, покрити с бели власинки.
Бабини зъби - Tribulus terestris (L.) - късен пролетен плевел. Стъблото е лежащо, разклонено, зелено до кафявовиоллетово. Листата са чифтоперести. Цветовете са единични, лимонено жълти. Съплодието е съставено от 5 тръбести орехчета, покрити с дребни шипчета. Семето е удължено яйцевидно, светло кестеняво. Поник - СД са продълговати, почти правоъгълни, на върха са слабо вдлъбнати, отгоре зелени, от долу бели. Първият лист е чифтоперест с 4 двойки листчета.
Балур - Sorghum halepense (L) Pers. – едносемеделен вид - многогодишен коренищен плевел. Коренищата достигат до 1m дължина и се разполагат на дълбочина 20 – 30, понякога до 75cm. Стъблата са приповдигащи се, високи 1 – 2m. Листата са линейноланцетни. Образува съцветие метлица. Цъфтежът и узряването на семената протича през юни – август. Освен по вегетативен начин се размножава и чрез семена.
Безлистно секирче (змийски очи) - Lathyrus aphaca (L.) - ранен пролетен плевел. Стъблата са единични или разклонени, тревисто до светлозелени, дълги 40 - 80см.[II - Iет.], залавящи се. Листата са видоизменени в мустачки, а прилистниците - в листа - едри, целокрайни, сърцевидни в основата, заострени на върха, приседнали. Цветовете са устроени типично за бобовите, жълти. Плодът е 5 - 8 - семенен боб. Семе - неправилно сферично, черно или пъстро. Поник - първите два листа са недоразвити. *фуражно и медоносно
Бръшлянолистно великденче - Veronica hederifolia (L.) –зимнопролетен ефемер. Стъбло е разклонено, лежащо, дълго 5 - 15см. Листа са 3 - 5 - 7 - делни, наподобяват тези на бръшляна. Цветове - дребни, единични, сини, разположени в листните пазви. Плодната кутийка е неправилно сферична с 2 - 4 светлокафяви, бокаловидни семена. Пониква с яйцевидни семеделите, отгоре тъмнозелени, отдолу - виолетови; първите листа са широко обратно яйцевидни, триделни.
Бучениш - Conium maculatum - двегодишен плевел.
Бъз - Sanbucus ebulus L. - многогодишен коренищен плевел.
Бял равнец - Achilea millefolium L. - многогодишен коренищен плевел.
Бяла комунига - Melilotus аlbum - двегодишен плевел. За разлика от Жълтата комунига: Стъблата са по - високи, съцветията по - рехави, цветовете - бели.
Бяла лобода - Chenopodium album (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, високи 10 - 100 (180)см. [II - I или IV - IIIет.]. Цялото растение е тъмнозелено или белезникаво (покрито с брашнест прах). Листата са последователни. Цветовете са дребни, събрани в метлица от класовидни клонки. Плодът е двустранно сплеснат, от горната страна - лещовиден, обвит в радиално набраздена грапава обвивка. Семето е черно, гланцово. Поник - КД - ПСЧ - към основата е виолетова; СД - линейни, с тъпи върхове, от горе тъмнозелени, от долу - светлозелени или виолетови. Първата двойка листа са яйцевидни до яйцевидно триъгълни, целокрайни, с ясно очертана централна жилка. *фуражно, медицинско, от части - медоносно.
Венерин гребен - Scandix pecten veneris (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблото е разклонено, приповдигащо се, високо 10 - 15см. Листата са 2 - 4 пъти пересто разсечени, приседнали. Цветчетата са бели, събрани по 10 в сенник. Плодът е образуван от два полуплода, които са с 5 ребра и човка. Поник - СД са теснолинейни, постепенно преминават в дръжка. Първият лист е пересто разсечен, слабо влакнест.
Ветрушка - Apera spica venti - 1С - зимен плевел.
Вълча ябълка - Aristolochia clematitis L. - многогодишен коренищен плевел.
Гайтанка - Melampyrum arvense L. - полупаразитен плевел
Глухарче - Taraxacum officinale Web. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Див мак(кадънка) - Papaver rhoeas (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, високи 20 - 60 (90)см., влакнести, разклонени. Листата са просто или сложно перести, с дръжки. Цветовете са единични, едри с червени, лесно опадващи венчелистчета. Плодът е кутийка, семената са червеникавокафяви. Поник - СД са яйцевидни, на върха тъпи, с дръжки. Първите листа са простоперести, влакнести, с добре очертана средна жилка.
Див овес - Avena fatua (L.) - ранен пролетен плевел. Стъбла - изправени, високи 80 - 120см. [II - I ет.], по възлите са слабо влакнести. Листа - ланцетни, заострени, с реснички по периферията, езичето е 3 - 5мм., няма ушички. Цветчетата са осилести, събрани по 3 в едри класчета. Съцветието е рехава метлица. Зърно - жълто до тъмнокафяво Поник - първият лист е светлозелен, по периферията с власинки и с добре изразена невратура, езичето е късо, ципесто. Колеоптилът е сиво зелен.
Дива ряпа - Raphanus raphanistrum L. - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, слабо гланцови, сиво зелени. При основата на стъблото листата са събрани в розетка, разсечени, дълбоко лировидни. Стъблените листа са целокрайни до лировидни. Всички листа са гладки, гланцови, сиво зелени, с очертана средна жилка. Връхните листа са почти приседнали. Цветът е светложълт или белезникав. Плодът е чушка, която е с ясно изразено прищипване между семената. Семето е яйцевидно, червено кафяво, с мрежеста повърхност. Поник - Първият лист е овален, слабо лировиден, гланцов. За разлика от п. синап: 1.По - кълбовиден хабитус в началото на развитието; 2.Чушката не е гладка
Дребна динка - Sanguisorba minor - двегодишен плевел. Стъбла - . Листа - . Това е типичен плевел за еспарзетата
Дребноцветна галинзога - Galinsoga parviflora Cav. - късен пролетен плевел. Стъблото е изправено, разклонено, високо 60 - 80 (150)см. Листата са разположени по двойки, срещуположно, долните са яйцевидни, горните са яйцевидноланцетни, всичките - със зъбчато напалена периферия и заострен връх. Цветове - езичестите са бели, тръбестите - жълти, събрани в кошничка с изпъкнало цветно легло. Плодът е светлокафяв, с бразди, удължено пирамидален. Поник - ПСЧ - светлозелена, СД - обратно яйцевидни. Първата двойка листа са като на възрастно растение. *Има добри фуражни качества.
Едролистен жиловлек - Plantago major L. - многогодишен плевел с брадест корен
Жълта комунига - Melilotus officinalis - двегодишен плевел. Стъбла - изправени, разклонени, в горната част са слабо влакнести.. Листа - тройни, с назъбена периферия. Цветове - жълти, събрани в грозд. Плодът е боб. Семе - .жълто - зелено, яйцевидно, гладко. Поник - СД са елипсовидни, първи лист - бъбрековиден.
Звездица - Stellaria media (L.) - пролетноесенен ефемер. Стъблата са приповдигащи се, рядко изправени, дълги 20 - 50см., разклонени. Листата са яйцевидни, разположени по двойки срещуположно. Цветчета - бели, дребни. Семето е почти кръгло, сплеснато, тъмно червено - кафяво. Поник - СД са продълговато елиптични, в основата преминават в дръжка. Първите листа са срещуположни, почти кръгли, с добре очертана средна жилка, от горната страна покрити с власинки.
Зелена кощрява - Setaria viridis (L.) - късен пролетен плевел. =19, но влагалището по ръба е с венец от власинки и …..
Казашки бодил - Xanthium spinosum (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са изправени, високи 30 - 60см., покрити с къси власинки. Листата са последователно разположени, 3 - 5 - делни. Цветовете са еднополови, тръбести. Съплодията са яйцевидни, покрити с шипчета, формират се в основата на листните дръжки. Поник - СД са продълговати, първата двойка листа са срещуположни, триъгълно яйцевидни.
Кипарисова млечка - Euphorbia cyparissias L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Киселец - Rumex acetosa L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Клопачка(шошнарка) - Rhinanthus major Ehrh. - полупаразитен плевел
Козя брада(заешки киселец) - Rumex acetosella L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Кокоше просо (нисък даражан) - Echinochloa crus - galli (L.) Beauv. - късен пролетен плевел. Стъблата са коленчати, разклонени, дълги 80 - 100см., в долната половина приповдигащи се, в горната - изправени. Листата са широко линейни, с белезникава централна жилка и нагъната периферия, грапави, нямат езиче. Цветовете са събрани в лъжливи класове, формиращи метлица. Плодът е овално яйцевидно зърно. Поник - Първият лист е светлозелен до синьозелен, с множество жилки. *младите растения са добър фураж
Колендро - Bifora radians M.B. - ранен пролетен плевел. Стъбла - изправени, високи 40 - 80см. [II ет.], разклонени, ръбести. Листа - перести. Цветове - бели, събрани в сложен сенник. Плод - съставен от две плътно допрени едносеменни, сферични, не разпукващи се плодчета. При узряване семето, което е сраснало със стените на плода, се разпуква на двете си половини. Поник - КД - ПСЧ - дълга 6 - 8мм. и широка 1мм. СД - ланцетни, на върха заострени, тъмнозелени, със слаб виолетов оттенък. Първата двойка листа са разположени на кръст спрямо семеделите и са насочени косо на горе. * етерично и инсектицидно
Конец (картъл) - Nardus stricta - 1С - многогодишен чимообразуващ плевел.
Котенце (полска детелина) - Trifolium arvense (L.) - късен пролетен плевел. Стъблото е изправено, разклонено, високо 20 - 40см. Листата са тройни. Съцветието е кошничка, съставена от 30 - 80, събрани в кошничка. Плодът е кожест едносеменен боб. Семето е жълтозелено до кестеняво, кръгло до яйцевидно. Поник - СД са закръгленояйцевидни, първият лист е троен.
Кръгъл лук - Allium rotundum L - многогодишен луковичен плевел.
Кускута - Cuscuta sp. - стъблен пълен паразит.
Къдрав лапад - Rumex crispus L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен с/у него хербицид (спец.) - проблем е в люцерни - 1год.
Къклица - Agrostemma githago (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблото е изправено, високо 60 - 80 (100)см. Цветовете са единични, тъмно розови. Плодът е яйцевидна кутийка, семето е неправилно бъбрековидно, матово черно или тъмнокафяво. Покрито по коремната страна с шипчета. Поник - СД са продълговати, бели до бледозелени, с тъп връх. Често единият е по - къс. Първата двойка листа са продълговатоланцетни, с ясно очертана от долу средна жилка, покрити с власинки.
Къпина - Rubus caesius L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Лападоволистно пипериче - Polygonum lapathifolium (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, дълги 20 - 100см. [III - IIет.], коленчати. Листата са елиптично ланцетни. Цветовете са розови или светлозелени, събрани в плътно, цилиндрично класовидно съцветие. Плодът е сплеснато закръглено орехче, на върха с притъпено шипче. Има тъмнокафява, блестяща повърхност. Поник - ПСЧ - виолетово червена; СД - продълговати, със закръглени върхове; Първият лист е ланцетен, с ясно чертана средна жилка.
Лечебен росопас - Fumaria officinalis (L.) - пролетноесенен ефемер. Стъблата са изправени, разклонени, сиво зелени, покрити с восъчен налеп. Листата са просто до двойно перести. Цветовете са бледо розови, събрани в гроздовидно съцветие. Плодът е сиво - кестеняво орехче. Поник - СД са линейноланцетни, сиво зелени, покрити с восъчен налеп. Първият лист е двойно перест, с линейни дялове, излиза от пазвата на семеделите.
Лечебна лайка - Chamomilla recutita (L.) Rausch. (Matricaria hammomila,L.) - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, високи 30 - 40см. Листата са двойно пересто насечени, с линейно - ланцетни дялове. Съцветието е кошничка с бели езичести и жълти тръбести цветчета. Поник - СД са елиптични или обратно яйцевидни. Първата двойка листа са с дълги дръжки, пересто нарязани.
Лопен - Verbascum sp. - двегодишен плевел.
Маргаритка - Chrysanthemum leucanthemum L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Млечок - Sonchus arvensis L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Обикновен бабинец - Caucalis daucoides (L.) - ранен пролетен плевел. Стъбла - изправени, високи 10 - 40см. [III - IVет.], виолетово зелени, разклонени, влакнести. Листа - 2 - 3 пъти пересто разсечени. Цветове - бели или розови, събрани в сложен сенник. Плод - жълт, яйцевиден, покрит с шипове, разпада се на две половини.
Обикновен магарешки бодил - Carduus acanthoides - двегодишен плевел.
Обикновен спореж - Senecio vulgaris (L.) - пролетноесенен ефемер. Стъбла - влакнести, разклонени от основата. Листа - перести, с неравномерно назъбена периферия. Цветове - жълти, тръбести. Семена - вретеновидни, сиво кафяви, с няколко надлъжни ребра, влакнести. Поник - СД са продълговати, стеснени в дръжки, голи, слабо месести. Първата двойка листа са ромбовидни, с назъбена периферия и с дълги дръжки.
Обикновен щир - Amaranthus retroflexus (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, високи 40 - 80 (150)см [II - Iет.]. Листата са ромбовидно овални. Цветовете са събрани по много в сбита жълтозелена метлица. Семето е тъмнокафяво до черно, гланцово. Поник - КД - ПСЧ - яркочервена до виолетова. СД - продълговато линейни, с добре очертана средна жилка, виолетово зелени до виолетово червени. Първият лист е яйцевиден, леко вдлъбнат на върха. *фуражно
Обикновена коприва - Urtica dioica L. - многогодишен коренищен плевел.
Обикновена луличка - Linaria vulgaris Mill. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Обикновено огнивче - Anagallis arvensis (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са полегнали, дълги 5 - 40 (60)см.[IVет.]. Листата са приседнали по двойки. Цветовете са червени, разположени на дълги дръжки. Плодът е разпукваща се кутийка с правилно изрязано капаче. Семето е тристенно, заоблено, жълто кафяво, с дребни грапавини. Поник - ПСЧ е светлозелена; СД - ланцетни; Първата двойка листа са противоположни, дребни, овални.
Обикновено усойниче(кучи език) - Echium vulgare - двегодишен плевел.
Овсига - Bromus arvensis L. - 1С - зимен плевел. Стъблото е изправено, високо 80 - 100 (140)см., слабо влакнесто около възлите. Листата са линейни, гъсто овласени, без ушички, с дълго триделно езиче.. Съцветието е метлица. Зърното е ланцетно, кестеняво, с дълбока надлъжна бразда. Поник - Първият лист е линеен, на върха заострен, по ръбовете и от долната страна е с власинки. Има ясно очертана средна и две странични жилки.
Овча власатка - Festuca ovina - 1С - многогодишен чимообразуващ плевел.
Овчарска торбичка - Capsella bursa - pastoris L. - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, към основата - покрити с власинки, разклонени са от средата. Листата са събрани в основата в розетка, а по стъблото са малко, приседнали са и са целокрайни. Съцветието е гроздовидно. Плодът е триъгълна шушулка. Семето е елипсовидно, сплеснато, жълто кафяво, с брадавичеста повърхност. Поник - СД са елипсовидни, на върха закръглени. Първите листа са обратно яйцевидни, с назъбена периферия и добре очертана средна жилка.
Орлова папрат - Pteridium aguilinum Kuhn. - голосеменно - многогодишен коренищен плевел.
Отровно лютиче - Ranunculus acer L. - многогодишен плевел с брадест корен
Паламида - Cirsium arvense (L) Scop. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Пача трева - Polygonum aviculare (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са стелещи се, дълги 10 - 60 (100)см. [Ivет.]., сиво зелени, разклонени от основата, облистени по цялата си дължина. Листата са елиптично овални, в основата стеснени в дръжка, излизат от възлите и са с бели прилистници. Цветовете са бели или розови, събрани по 2 - 5 в листните пазви. Плодът е тристенно тъмнокафяво орехче с точковидно грапава повърхност. Поник - ПСЧ е червеникава, СД са теснолинейни, обхващат основата на стъблото чрез срастване с влагалището. Първите листа са тясно продълговати, с добре изразени жилки. *медицинско растение
Пелин - Artemisia vulgaris L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Пирамидална калугерка - Vacaria parviflora Moench. - ранен пролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, дълги 60 - 120см.{II - Iет.], синкаво зелени, с восъчен налеп, изцяло облистени. Листата са приседнали, синьозелени, яйцевидно ланцетни, прешленовидно разположени. Цветовете са розови, разположени на дълга дръжка, събрани в метлица. Плодът е кутийка. Семето е слабо грапаво, черно, с широка бразда, завършваща с блестяща пъпка.
Пирей - Agropyrum repens L. 1С - многогодишен коренищен плевел.
Плюскавиче - Silene inflata Sm. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Повитица - Convolvulus arvensis L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Полска незабравка - Myosotis arvensis (L.) Hill. - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, високи 20 - 40 (60)см. Листата са удължени, последователни. Цветовете са гълъбово сини, събрани в съцветие на върха на растението. Цялото растение е покрито с меки власинки. Плодът е съставен от 4 яйцевидни орехчета. Поник - СД са обратно яйцевидни, на върха заострени. Първият и вторият лист са закръгленояйцевидни, слабо вдлъбнати на върха.
Полска попова лъжичка - Thlaspi arvense L. - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, оребрени, разклонени в горната си част. Листата са събрани в розетка в основата на стъблото, целокрайни и слабо месести са. Цветовете са дребни, бели, събрани в гроздовидно съцветие. Плодът е овална чушка с широки крила, на връхната си част е дълбоко изрязана. Семето е елипсовидно, сплеснато, с концентрични бразди, тъмнокафяво. Поник - СД са овални, на върха закръглени, с дръжка. Първият лист е обратно яйцевиден, с дръжка.
Полска ралица - Consolida regalis Gray - зимнопролетен плевел. Стъблото е изправено, разклонено, покрито с власинки. Листата са многократно разсечени, с тънки, линейни сегменти. Цветовете са сини до виолетови, рядко бели, с дълга шпора. Плодът е мехунка. Семето е неправилно тристенно, сивочерно, покрито с люспици. Семената съдържат наркотичното вещество делфинин. Поник - СД са елипсовидни, със заоблени върхове. Първите листа са триделни, дълбоко нарязани.
Полски синап (хардал) - Sinapis arvensis (L.) - ранен пролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени, високи до 150см.[II - Iет.], покрити с остри власинки. Листа - в основата на растението са лировидно разсечени, почти целокрайни, по стъблото са грапави и слабо влакнести. Цветовете са жълти. Плодът е шушулка. Семето е кръгло, кафяво червено до черно. Поник - КД - ПСЧ - виолетова;СД - сърцевидни, тъмнозелени с виолетова централна жилка. Първата двойка листа са почти приседнали, целокрайни, слабо назъбени. *маслодайно (30% масло), медоносно, за зелено торене.
Полско врабчово семе - Lithospermum arvense (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблата са изправени, разклонени от основата, влакнести. Долните листа са удължено овални, горните - ланцетни, приседнали. Цветовете са дребни, жълто - бели. Плодът е съставен от 4 твърди орехчета. Поник - СД са широко овални, покрити с изправени власинки. Първата двойка листа са продълговати, заострени, влакнести. *Много добре извлича Si от почвата.
Полско лютиче (паламарник) - Ranunculus arvensis (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблото е изправено, високо 40 - 80см., тревисто зелено, разклонено. Листата са дълбоко нарязани - долните са триделни, с плитко сегментирани дялове, стъблените са тройно перести, разделени на 3 ланцетни дяла. Цветът е жълт, единичен, разположен на върха. Плодът е сплеснато орехче, покрито с шипчета и брадавички. Поник - ХК е почти бял, СД са яйцевидни, лъскави, почти месести, с широки дръжки. Първата двойка листа са продълговати, заострени, влакнести, на върха с 3 - 5 триъгълни зъбци и с ясно очертани жилки.
Полско подрумче - Anthemis arvensis (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблата са високи 20 - 60см. Листата са приседнали, долните са по - силно нарязани, Поник - СД са елипсовидни, първата двойка листа са ланцетни, пересто нарязани, с две двойки странични и един върхов дял, силно влакнести.
Поник - СД - линейноланцетни, без дръжки, насочени на горе. Първите листа излизат от пазвите на семеделите, с дръжки и с разчленена петура.
Поник - СД са ланцетни, широки, с широки дръжки. Първите листа са приседнали, яйцевидни, от долу с ясно очертана средна жилка и точковидни жлези.
Поник - СД - яйцевидни, с къси, хоризонтални дръжки. Първите листа са последователни, яйцевидни, с леко вълновидно назъбена периферия.
Поник - СД - продълговати, закръглени към върха, с очертана средна жилка, месести. Първите листа са срещуположни, продълговати, оловно зелени.
Поник - Хипокотилът под семеделите е светлокафяв и преминава във виолетов. СД са със заострени краища, линейно ланцетни, косо изправени на горе. Първите листа са яйцевидни, с къси дръжки.
Пролетна гладница - Draba verna (L.) - зимнопролетен ефемер. Стъбла - безлистни, тънки, високи до 20см. Листа - дребни, ланцетни или широко ланцетни. Цветове - събрани в рехаво гроздовидно съцветие. Плод - продълговато елипсовиден. Семена - сиво кафяви до тъмнокафяви, дребни. Първите листа, които образува пеи поникване са закръглени, а към върха са почти заострени.
Пълзящ очиболец - Potentilla reptans L - многогодишен плевел с пълзящи стъбла.
Пълзящо лютиче - Ranunculus repens L. - многогодишен плевел с пълзящи стъбла.
Родилна трева (горуха ) - Cardaria draba L. - многогодишен кореновоиздънков плевел.
Свиница - Xanthium strumarium (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата изправени,разклонени ,жълтозелени или с тъмно виолетови петна,покрити с къси дебели власинки,високи 60 - 80(120)см. Листата са сиво - тъмнозелени, отдолу по - светли, отгоре тъмни, с дръжка. Петурата триъгълно сърцевидна или широко яйцевидна, 3 - 7 - делна, с неравно назъбена периферия и ясно очертано пересто жилкуване. Мъжките и женските кошнички събрани в групички, мъжките се намират над женските. Съплодието с две семена, яйцевидно, светло кестеняво със зелен оттенък, дълго 8,0 - 10,0 мм. и широко 4,5 мм., на върха си с два жълтеникави шипа (единият по - слабо развит), с много кукички, дълги 1,8 - 2,2 мм.; между тях се намират къси власинки. Котиледони: подсемеделната част дълга 1,0 - 2,5 см., дебела 2 - 3 мм., виолетово червена. Семеделите продълговати, дълги 20 - 40 мм. и широки 4 - 8 мм., месести, на върха заоблени, в основата си постепенно стеснени в къси, 4 - 5 мм. дръжчици, които обгръщат стъблото. Средната жилка ясно очертана, особено отдолу. Първите листа срещуположни, широко яйцевидни, дълги 2,0 - 2,2 см. и широки 1,0 - 1,1 см., по периферията слабо назъбени, с тънка виолетова ивичка.Покрити с къси власинки, главно по долната страна на петурата. *:Медицинско и маслодайно растение. [ Маждраков, П.Д. - Растението рогачица (Xanthium italicum) като източник за маслодобиване, Изв. на бот и - т при БАН,кн.III.1953]
Сенников гарвански лук - Ornithogalum umbellatum L. - многогодишен луковичен плевел.
Сива кощрява - Setaria glauca (L.) Beauv. Рус. - Щетинник сивый , англ. - Yellow foxtail - късен пролетен плевел. Стъблата са с типично за житните устройство, високи 20 - 80см. [IV - IIIет.]. Листата са линейноланцетни, с белезникава централна ивица, езичето е заместено с венец, влагалището по ръба е голо. Цветчетата са дребни, единични в класче, събрани в сбит лъжлив клас. От всяко класче излизат жълто червени, четинковидни власинки. Плодът е зърно, обвито с набръчкани напречно ципести плеви. Поник - КД - първият и вторият лист са светлозелени *До изкласяване е добър фураж, в народната медицина - за получаване на спирт от семената
Синя жлъчка - Cichorium intybus L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Синя китка - Orobanche sp. - коренов пълен паразит.
Синя метличина - Centaurea cyanus (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблото е изправено, високо 80 - 100см., разклонено. Листата в розетката са лировидно разсечени, а по стъблото - ланцетни. Цветовете са виолетово сини, събрани в кошничка. Плодът е удължено яйцевиден, снабден с хвърчилка. Поник - СД са обратно яйцевидни, месести, с добре очертани две странични жилки. Първите листа са срещуположни, ланцетни, с единични зъбчета по периферията.
Срещниче(свещичка) - Аjuga reptans L. - многогодишен плевел с брадест корен
Стъблообхватна мъртва коприва - Lamium amplexicaule (L.) - зимнопролетен ефемер. Стъблата са изправени, покрити с власинки, тъмнозелени или виолетови. Листата са с вълнообразна периферия. Цветове - розови. Плод - тристенно, светлокафяво орехче, с дребно грапава повърхност. Поникът е с широко овални семедели, с дръжки, в основата - с дълбока дъговидна вдлъбнатина. Първата двойка листа са с вълнеста периферия, закръгленояйцевидни.
Татул - Datura stramonium (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са разклонени. Листата са едро назъбени до дълбоко нарязани, яйцевидни, на върха заострени. Цветовете са единични, бели, фуниевидни. Плодът е едра, многосеменна кутийка. Семето е бъбрековидно, сплеснато, матово, черно.
Теснолистен жиловлек - Plantago lanceolata L. - многогодишен плевел с вретеновиден корен
Теснолистна глушина - Vicia angustifolia (L.) - ранен пролетен плевел. Стъблата са прикрепящи се, дълги 20 - 80 (120)см. [II - Iет.]. Листа - чифтоперести. Цвят - разположен в листните пазви, червено виолетов. Семето е сферично, пъстро, с голямо пъпче. Поник - Първият лист е с една двойка обратно яйцевидни листчета, закръглени към върха. Следващите листа са елиптично ланцетни, заострени. Трети и четвърти лист са с мустаче.
Трирога лепка - Galium tricorne, Stok. - ранен пролетен плевел. Стъбла - полегнали, 4 - ръбести, разклонени от основата, дълги 40 - 80см. [III - II ет.]. Листа - линейноланцетни, с централна жилка. Цветове - бели. Плод - сферично, сиво или тъмнокафяво орехче, покрито с къси бодливи брадавички. Поник - СД - продълговато овални, в основата стеснени в дръжка. Първите 4 листа са прешленесто разположени, продълговати.
Трицветна теменужка - Viola tricolor (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблото е изправено или полулежащо. Листата са едри, с пересто нарязани прилистници. Цветовете са синьо виолетови, жълто - бели или смесено; с къса шпора. Плодът е светлокафява яйцевидна кутийка. Семето е лъскаво, светложълто или кафяво.
Троскот - Cynodon dactylon (L) Pers. - 1С - многогодишен коренищен плевел.
Тученица - Portulaca oleracea (L.) - късен пролетен плевел. Стъблата са полегнали, месести, голи, виолетово червени, разклонени , дълги 10 - 30 (100)см. Листата са месести, лъскави, обратно яйцевидни. Цветовете са жълти, дребни, разположени в листните пазви. Плодът е кутийка, семето - дребно, бъбрековидно, тъмнокафяво до черно. Поник - СД са обратно яйцевидни, отгоре зелени, отдолу виолетови. Хипокотилът е месест, виолетов. Първата двойка листа са обратно яйцевидни, месести.
Фасулче - Polygonum convolvulus (L.) - ранен пролетен плевел. Стъбла - увивни, разклонени от основата, дълги 20 - 80(120)см. [III - II ет.]. Листа - триъгълно яйцевидни, със сърцевидна основа и остър връх, често отдолу виолетови. Цветове - по 3 - 6 в листните пазви, събрани в съцветие прекъснат грозд. Плод - тристенно кафяво червено или черно орехче. Поник - СД - продълговати, закръглени на върха, често отдолу виолетови и с ясно изразена централна жилка. Първият лист е като на възрастно растение, но по - дребен.
Хмеловидна люцерна - Medicago lupolina - двегодишен плевел. Стъбла - . Листа - . Цветове - . Семе - .Поник -
Часовниче - Erodium cicutarium (L.) - зимнопролетен плевел. Стъблата са полегнали, разклонени, влакнести. Листата са перести до двойно пересто разсечени, влакнести. Цветовете са розово червени, събрани в рехав сенник. Плодът е дълъг, влакнест, снабден с хигроскопичен осил, който се навива и отпуска при промяна на & #969;п. Поник - СД са яйцевидни, в основата са сърцевидни, триделни. Първият лист е триделен, пересто разсечен.
Черно куче грозде - Solanum nigrum (L.) - късен пролетен плевел. Стъблото е изправено, разклонено, високо 20 - 80 (120)см. Листата са сивкаво зелени, с дръжки, целокрайни, в долната половина - вълновидно изрязани. Цветчетата са бели до бледолилави, със сраснала чашка, събрани са в сенниковидно или гроздовидно - щитовидно съцветие. Плодът е черна ягода, семето - сламено жълто.
Четирисеменна (едроцветна) глушина - Vicia tetrasperma (L.) Schreb. - зимнопролетен плевел. Стъблата са полегнали или залавящи се, силно разклонени от основата. Листата са чифтоперести, с малки прилистници. Листчетата са линейни, заоблени на върха. Цветът е единичен, дълъг, светлосин, разположен на дръжка. Плодът е 4 - 5 - семенен боб, неовлакнен. Семето е закръглено, сиво, с продълговато пъпче. Поник - Първият и вторият лист са чифтоперести.
