Речта на Странджата
Речта на Странджата разкрива съпричастието му към нерадостното битие на сънародниците си. Пламенните му думи повдигат духа на мъчениците, възвръщат достойнството и самочуствието им и провокират у тях желанието за свобода, за борба, саможертва в името на Отечеството. Речта на знаменосеца се превръща във вдъхновен химн на безкористната любов към България.
Тук авторът показва, че Странджата играе много важна роля в живота на хъшовете. Той ги разбира, защото живее същия живот като тях: „И вие сте прави, защото сте бедни и презрени страдалци, както съм и аз... и имате право да се сърдите”. В думите на стария хъш звучи мъдрост, истина, опит, познание на хъшовия живот от всичките му страни. Мъчениците му вярват, вдигат наздравица за него, показват уважение, почит, откриват в думите му мъдрост, оценят ги. Странджата е разчустван и трогнат от вниманието, което му изказват: „Благодаря ви, братя мили", че именно те са накарали народа да желае свободата. Патриотизмът им ги прави герои, по човеци, по българи. Те живеят живота си безрезервно, всеотдайно, не искат пари и богатства. Светостта на живота им е в борбата и патриотизма. Самият Странджа се терзае, изпитва душевна болка, но приема новата си роля със смирение: „...аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата! Станахме баби... Ах!” Но в него има добро. Той помага на мъчениците на родината си, дава им възможност да оцелеят. Понася с гордо примирение участта си. Ставането на крака на събратята му говори за почит за почит, уважение, дава кураж на Странджата да продължи речта си. Той провокира желанието им за свобода, за битки, припомня им за какво са празвани, уверява ги, че деня на свободата ще настъпи.
Речта на Странджата има голямо значение за хъшовете. След думите му те се въодушевяват, отново имат хъс и желание за битки за свободата.
