Родовия свят в „Дервишово семе” и „Преди да се родя”
Двете произведения показват почти едно и също историческо време. И в двете се говори за сватбата. Въпреки , че героите на Н. Хайтов и И. Петров са различни в много отношения, съдбите и на едните и на другите са подчинени на родовите закони и многовековни традиции, които те трябва да спазват стриктно, дори с цената на щастието си..
. Художествено – изразните средства на творбите се припокриват, но И. Петров ги е използвал, за да осмее героите си.
И в двете произведения се разказва за едно от най – важните неща в живота на човека – женитбата. И двамата герои – Рамадан и Петър са женени от по волята на настойниците си. Никой не ги пита дали са съгласни или не. Тогава женитбитите ставали след догово между възрастните.
Почти еднакви са и причините, поради които женят Рамадан и Петър. Петър е сгоден, за да може семейството му да се „сдобият с още две работни ръце”. В случея на Рамадан „ръката на баба изсъхна и нямаше, кой да върши къщната работа”. Една от причините за сватбата на Рамадан също е, че на неговото семейство е нужна още работна ръка. Другата и по – важна причина е, че рода трябва да бъде продължен.
Първата разлика между произведенията е, че в „Дервишово семе” сватбата минава без проблеми, докато в „Преди да се родя” има доста усложнения. Това е така, защото в разказа на Николай Хайтов сватбата е едва завръзката, докато в повестта на И. Петров сватбата и раждането на детето е развръзката.
Може би най – голямата разлика между двете произведения е, че в „Дервишово семе” има любов. Това красиво чувство възниква случайно, но важното е, че го има. Рамадан и Силвина са щастливи в брака си и се обичат. За разлика от тях Петър и Бера , които са оженени по същия начин като първите не се влюбват. Мисля, че това е така, заради духовната низост на втората двойка.
Поведението на младоженците в сватбената нощ е едно и също. И двамата се притесняват и се срамуват, което е нормално, за ранната им възраст. Чрез метафората „стоеше на ръба на ринга … , без да направи крачка към противника” Ивайло Петров описва действията на героя си. Също като него, Рамадан „ седял съм на крайчеца от кревата, без да смея нито да гъкна, нито булото и да сваля”.
Въпреки това юношите се различават по характер. Петър „знаеше само 100 думи от собствения си език и си служеше с тях в крайни случай”. През цялото време той се държи глупаво е показва, колко е страхлив. Той не желае да става баща „и благосклонно предоставяше тази възможност на някой друг мъж”. За разлика от него щом преудолява срама си Рамадан обиква своята жена и дори е готов да се бие за нея. Това се доказва, от факта, че когато разбира, че братята на Силвина са я откраднали той „ взима ножа”. Също така мисли вякакви мъчения, за Руфат, който открадва жена му.
Поведението на Силвина и Бера също е различно. Първата се бори и плаче, когато я отвеждат от дома на съпруга и, докато втората няма нищо против, когато вместо у дома на Петър се озовава в богаташката къщата на Стоян. Бера „не скърбеше много за баща ми”, а дори се радва, че мъжете се бият и умират за нея. Това показва огромна разлика, между възпитанието, характера и разбиране от на двете моми.
Има разлика и в Художествено – изразните средства. Множеството епитети, сравнения, художествени детайли и метафори са използвани и в двете произведения. В „Преди да се родя” всички изрази звучат не на мястото си. Вмъкването на термини, като „шпионаж” „икономически интереси” „преговори” и „контраразузнаване” има за цел да осмее и окарикатури някои от действията на героите.
Разлика има и между държанието на дядото на Рамадан и бащата на Петър. Героят на Н. Хайтов иска да опази внучето си на всяка цена. Разбира се не заради самия него, а за да продължи рода. Бащата не Петър пък „бе погребал вече 3 нямаше да му струва кой знае какво усилие да погребе и 4то”. Повече го вълнуват „икономическите интереси”.
Може би трябва да отделя малко място на един доста интересен герои, които няма с кого да бъде съпоставен. Този герои на И. Петров дръзко нарушава родовите закони. Неговото име е чичо Мартин. Логиката и поведението му са доста интересни, за онези времена. Според него „ от време на време трябва да се хвърля камък в блатото, за да се нарушава еднообразието в живота” Именно неговия образ е най – интересен и нетипичен. Той„беше пълен с дяволи”и извършва какви ли не лудории, например „атентатът”,срещу учителя по логика и психология и случката, при открадването на Аница. Той смята, че „винаги другите трябва да сърбат това, което той е надробил” „наче на света ще настане някой голяма справедливост ще се разцепим на 2 от скука”
Като цяло разказите си приличат. Въпреки това, характерите и поведението героите на двамата автори са различни. „Дервишово семе”е тъжен разказ, за една провалена любов. Родовите традиции и не цивилизоваността са причини за провалянето на 3 човешки съдби – на Силвина, на Рамадан и на Руфат. В „Преди да с родя” също заради родовите традиции героите са принудени да вършат неща, които не искат и за които не са готови. Въпреки това герои, като чичо Мартин дръзко ги нарушават. Произведението има за цел да осмее родовия свят, без да възвисява сегашния.
