Образът на Гергана - въплъщение на идеала за българската жена (ЛИС)
Сюжетната линия на поемата „Изворът на Белоногата” не е утежнена от излишни случки и описания. Изградена в епически план, творбата е наситена с лирическо съдържание. Сюжетът се очертава от четири епизода: любовта между Гергана и Никола и подслушването от черната веда; срещата на извора между Гергана и везира; заболяването и смъртта на Гергана; изчезването на Никола. Централен епизод е вторият и това не е случайно, защото в него е изразена основната идея на творбата. Като рисува неочакваната утринна среща, с напрегнатия разговор между Гергана и турския везир, поетът успява по великолепен начин да покаже нравствената красота и устойчивост на българката, и нейната непреклонна любов към всичко родно.
Много и завидни са художествените достойнства на „Изворът на Белоногата”. Между тях най-високо постижение на Славейковото перо е образът на Гергана - въплъщение на народния идеал. По неповторим начин поетът успява да изрази народния еталон за красива, работлива, родолюбива, духовно непоклатима и смела българка. Още в първите стихове той поставя в стила на народната песен щрихи към нейния портрет:
Гергана пиле шарено,
Гергана кротко агънце,
Кат бисер между мъниста
Тя била между момите.
Гергана е изобразена не само, като най-личната мома в Бисерча. В нейния образ са въплътени характерни черти, родени в условията на патриархалните нрави в българското село. На девойката не са чужди народните поверия за змейове, самодиви и веди. Тя живее с чудната образност на песните и легендите, обитавани от свръхестествени същества, рожба на народната фантазия. Славейков се стреми да покаже душевните вълнения на селската девойка, която познава и ревностно спазва нравите, предавани през поколенията. За нея е немислимо в полунощ да даде китка на любимия си. Учили са я, че:
Китка се дава за обич,
Кога зора зазори;
В зори е китка кръвена...
В първия епизод на поемата образът на Гергана е само загатнат на фона на патриархалния бит. Богатството и силата на нейната душа се разкриват напълно във втората част на поемата, когато героинята е изправена пред опасността да бъде откъсната от родния край и отвлечена в турския харем.
Преди всичко, Славейков изтъква трудолюбието на българката, която от ранни зори започва работа:
Рано ранила Гергана,
Станала, та се умила...
Тя не се срамува да работи и с достойнство отговаря на учудения везир:
Рано съм, аго, ранила
За прясна вода студена,
По-рано да си ошетам...
Тейко ми, стара стария,
Бърза на нива да идем.
Българската девойка не може да си представи живота без труд, който осмисля нейното съществуване. Носителка на тази ценна добродетел, Гергана никога не би заменила жизнерадостния труд с безделието, лентяйството и разкоша в турския харем. Категорично отхвърля примамливите покани на везира да заминат заедно за Стамбул:
Добре съм, аго, аз тука
При старий баща и майка,
Мен не тежи шетнята,
Откакто съм се родила,
Все тъй съм расла, порасла,
Кога по нива, по лозе
На стар бащица на помощ,
Кога пък в къщи да шетам
На мила майка отмяна.
Гергана е изобразена като носителка и на друго ценно качество – родолюбието. Тя обича родния бащин дом и не желае да го смени и за най- разкошните сараи. Нейната привързаност към майка и баща, към родни ливади и „мала градинка” е покъртителна.
С проникновение и удивителна сила, поетът представя любовта на момата към всичко българско:
Няма там, аго, по вази,
Няма там стени таквизи,
Зиме със здравчец обрасли,
Лете със сива лиляка;
Няма там бяло кокиче,
Ни теменужка дъхава
Между къдрави шубрачки;
В поля чернока аглика
На всяко равно пладнище-
Злат минзухарец в равнище,
Ни ален божур в странище...
Поетът е изобразил великолепен портрет на българката, като подчертава нейната твърдост, непреклонна любов към българщината, привързаността към цветята от моминската градинка.
Колкото по-настоятелен става турският големец в желанието си да пречупи волята на Гергана, толкова по-релефно се откроява нейният образ. Тя не се страхува да заяви директно в очите на везира:
Стамбул е, аго, за мене
Тука, дето съм родена,
А най-хубавите сараи,
Там онзи бащин дом.
Българката е вярна на първата си любов. Клетвата, дадена пред любимия, е свята и непристъпна. В думите на Гергана лъха своеобразна дързост и воля да отстоява до край правото си на обич:
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
Аз съм се клела, заклела
И клетвата ми вярна е:
Първо ми либе Никола –
Първо венчило той ще е...
Образът на Гергана е майсторски изваян. Със силата на добре употребени епитети и сравнения, чрез вълнуващия, изпълнен с драматизъм диалог, с помощта на колоритен и свеж език е нарисуван нейният външен и вътрешен портрет. Действената сила на образа се крие в ярката патриотична устременост. Девойката ни завладява с непоколебимото си и достойно държание. В нейния образ са въплътени добродетелите на българката в периода на Възраждането.
Славейков целенасочено внушава на читателя величието на българката. Ефектът от нейното смело държание е подчертан умело и чрез отстъплението на везира в края на поемата. Твърдостта и смелостта на хубавата мома са толкова силни, че събуждат удивление, дори у представителя на турския деспотизъм.
Поемата „Изворът на Белоногата”, публикувана и широко разпространена чрез списание „Читалище” в поробена България, оказва огромно въздействие на възродилия се български дух. Патриотичното й звучене, обаятелният образ на силната родолюбива българка разпалват жаждата за независимост и свобода. Творбата е не само най-доброто епическо произведение на Петко Славейков. Тя си остава и една от най-добрите прояви в областта на този жанр у нас не само преди, но и след Освобождението. С ярката си народност и патриотичния си дух, със своята непосредственост на високата художествена форма, поемата „Изворът на Белоногата” се нарежда между най-значителните поетични творби в българската литература.
