"Дервишово семе"-разказ за отношенията между дълга към рода и поривите на любовта
Рамадан няма право да изрази своето мнение пред дядо си,единственият въпрос,за който се обръщат към младото момче е какви потури иска-вапсани или сури.Всичките решения за сватбата на Рамадан взима дядо му-като започнем от това коя ще е невестата и стигнем до изпълненията на дълга към рода-основният въпрос,стоящ между Рамадан и истинската му любов.
Първата брачна нощ не минава по линиите на очакванията на дядото,защото младите съпрузи са житейски неопитни и след като едва се запознават,любовта им започва да съзрява,чрез игра на пумпал.
Щастието на Рамадан и Силвина бива нарушено от братята на младата невеста-едепсизите,разбират,че си е още мома и я продават на съседа на Рамадан-Руфат,за два пърча.Когато разбира,че Силвина е открадната насила,в Рамадан започва да бушува желание за отмъщение.Той преминава през много душевни терзания,но нито едно от тях не помага да си върне обичната съпруга.В случая се намесват законите на рода-Рамадан няма право на отмъщава на съседа си,докато не изпълни задълженията си за продължението към рода.
Годините минават и дълга към рода бива изпълнен,когато Рамадан е на четиридесет години.Тогава вече и той,и Силвина имат деца,като Рамадан подчертава,че И тъй се понесе животът,ден след ден,година след година.Ако не бяха пораснали децата ми,ако не бяха се оженили и народили свои,нямаше и да зная колко са години минали.
Възмездието,поднесено от съдбата,нанася по-голям удар,отколкото личното отмъщение.Щастието на Руфат не трае дълго -резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на легло.По неволи на съдбата на плещите на Силвина се стоварва тежкото задължение да се грижи за съпруга си.Любовта на Рамадан не позволява това и той сам поема грижите-ходи за дърва и помага на Силвина да храни и мие Руфат.На Рамадан му се приисква да остави Руфат за три дни без дърва за огрев-да умре от студа,но обичта към любимата му не позволява това-грижите за болния Руфат са прекалено тежки за крехка жена като Силвина.
Най-голямата сила на човека е любовта.Авторът показва това в много моменти-жаждата за отмъщение остава на заден план пред любовта.Именно любовта не дава право на Рамадан да изпълно своя план,а именно да убие Руфат,тъй като вижда в какво състояние е неговият съсед.
От началото до края на разказа героят се обръща към неизвестен слушател.Не знаем кой е слушателят,но можем да приемем,че Рамадан отправя своят разказ към по-висша сила.Той изповядва своите мисли и чувства,кътани дълбоко в душата му,чувства,които не е могъл да изрази пред когото и да било.
Връзката между дълга към рода и отмъщението-ще се увеличат значително,но едва когато е продължен родът.Връзката между двете само откроява значимостта на живота след разчистването нс сметките (епизодите в разказа:когато дядото разбира за открадването на Силвина)
Тук е поставен и въпроса дали отмъщението или възмездието възстановяват нарушеното равновесие в живота.Защо Рамадан не отмъщава на Руфат,макар и след толкова години?Има два отговора,колкото и прости,толкова и сложни-първият е дългът към рода,който стои начело още в началото и вторият отговор е силата на любовта.Любовта към Силвина.
Как жертваната любов запазва човешкото у Рамадан?Любовта,която обаче остава единствената утеха в живота?Отговора на първия можем да цитираме с думите на Рамадан:
И се занизаха дните все такива:ора ли,копая ли или с козите ходя.но бързам да се върна,преди да се е мръкнало.Лепна се на дупката в плевнята и чакам Силвина да я видя.Ако я видя - смъкна и отрова, и умора,ако не я видя - скърцам със зъбите на Руфатя- дера го,душа го, тровя го и насит на душата не намирам.
От целият разказ за живота на Рамадан ние разбираме,че единствената ценност и утеха,която го крепи през всички мъки и страдания,които съдбата поднася на главния герой,е любовта.Истинска и чиста първа любов.
