"На прощаване" от Христо Ботев
Бунтовникът избира страшния, но славен път на борбата. Той знае, че по-вероятния изход е смъртта му, а заедно с това и страданието на близките му хора, но този път ще го доведе до безсмъртието на душата му в паметта на народа.
Героят е силно привързан към майка си, затова се обръща към нея във всеки ключов момент с мисли, топли думи и в тях проличава близката духовна връзка между двамата. Бунтовникът знае, че майка му най-много ще страда за него, тя му е най-близкия човек, затова още от начало я успокоява, утешава:
Не плачи майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин...
Насърчава я да не дава воля на чувствата си, а да проклина жестоките поробители, които са виновни за участта му, защото вярва, че майчиното проклятие ще се сбъдне. Бунтовникът не може да търпи поругаването на бащиния дом, което е най-свято за него:
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,...
Героят иска да защити бащиния си дом, както и най-близките му хора, които страдат в поробена България, а когато те страдат, тогава страда и той самият.
Лирическият герой напуска свещения дом, отделя се от него, за да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. Той прави този мъчителен избор, защото колкото и да е труден и мъчителен пътя, той все пак му е много необходим. Негово морално задължение е да измие този път. Бунтовникът знае, че не всички ще разберат избора му, като подвиг, че някои хора ще го запомнят просто като един "нехрани-майка". За него е достатъчно близките му хора да разберат, че е извършил саможертвата си в името на велик идеал - свободата, макар и да не е никак щастлив в чужбина:
но таз тежка чужбина -
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!
Бунтовникът осъзнава, че главният виновник за избора му на пътя е майка му:
Но кажи какво да правя
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,...
Героят се прощава завинаги с майка си и и разкрива, че няма търпение да поеме решителната битка. Тя разбира трудния му избор. За него това е достатъчно, както и да остане завинаги в паметта на народа!
DDD
