Блясък... без душа

Искаш ли да ме видиш? Да погледнеш в очите ми и да проникнеш в сърцето ми? Искаш ли да разкъсаш листа и аз да изскоча от него? Да разбереш, че той е само моя студена обвивка? Късай, не се бой, че ще те уплаша. Просто не можеш да ме видиш. Няма да успееш, дори ако разрежеш хартията с огромен нож. Ще ме заболи, може кръв да потече, но мен няма да намериш. И, вяржай, няма да го искаш.

Аз не съм тази, за която ме мислиш. Всичко, което четеш е един фарс, моята най-външна обвивка. Под нея има още милиони. Те ме задушават и притискат сърцето ми. Някога съм била чиста, но всяка несгода се превръща в опаковка и ме обвива. Съпротивлявах се, дори скъсах няколко листа, но дойде, когато те прииждаха със стотици и нямах сили да се справя.

Сега съм в пашкула си, загубила топлината и дълбоките чувства. Аз съм студена и безразлична към всичко. Няма кой да ме освободи от този затвор. Сама съм и колкото повече пиша, толкова повече охладнявам. Ето я и поредната опаковка. Гланцирана е . Хубава…

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Записки.инфо ( 2777) на 19 Октомври 2008
Прекрасно, просто невероятно...