„Всеки има своята Голгота и трънливия път до нея трябва да измине сам” (1)
Още с раждането си, всяко човешко същество е орисано да изпита на свой собствен гръб поне малка част от страданията, които е преживял Христос. Всеки от нас има своето „място на черепа”, мястото, на което трябва да осъзнаем грешките си, да се издигнем над тях, да преодолеем непреодолимата трудност в живота си и да продължим напред. Това е нашата Голгота. До нея се достига по дълъг и осеян с препятствия път. Необходимо ли е да вървим по този път? – питаме се ние – та с какво е съгрешил Христос, че се е наложило да бъде подложен на такова мъчение? Защо се е съгласил да се нагърби с мисията да избави човечеството от греховете и да им върне изгубеното? Дали защото така му е било предопределено? Отговорите на тези въпроси се коренят в съзнанието на всеки от нас…и следователно всеки си ги обяснява по различен начн… Независимо дали си най-праведният човек или най-изпадналият престъпник – не можеш да избягаш от Голготата. Образно казано, нея можем да я наречем най-сложният, кулминационен момент в живота. А дали ще осъзнаем кога сме достигнали до нея? Ще успеем ли да оценим този момент, момента, в който сме достигнали до края на трънливата пътека!? Разпънат на кръста Иисус не издава никакъв стон, никакъв звук. Той се уповава единствено на вярата. В днешно време тя не е на първо място сред хората. Заменена е с надеждата, амбицията и упоритостта. Може би тази Голгота представлява кръстопът в дългата пътека на живота – тя ти предоставя избор – да се предадеш и да се върнеш назад или докрай да отстояваш своята гледна точка, която ще ти проправи път напред. Може дори да се приеме, че да живееш смислено и ползотворно означава да вървиш, колкото е необходимо, пред нищо да не спираш, докато не достигнеш своята Голгота и там да покажеш на какво те е научил животът, да се отблагодариш на Христос за направената саможертва и да надмогнеш всичко останало…Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
79)