Априлско въстание 1876г. - част 4

Масовото надигане на българското население в Копривщенско и Панагюрско отначало стресва турските власти, но скоро всички правоверни са призовани на свещена война срещу българите. Башибозук и редовна войска плъзват към въстаналите селища. Първа пада Стрелча. След тежки сражения, на 26 април, ордите на Тосун бей завладяват и Клисура. Конна чета начело с Панайот Волов се опитва да помогне на беззащитното население, но градът вече е ограбен и напълно опожарен. Същия ден започват отбранителните боеве и за Панагюрище, което е завладяно и разорено на 30 април. Сходна е съдбата на всички надигнали се средногорски селища. Единствено Копривщица успява да избегне разорението срещу голям откуп.

Оцелелите от Панагюрище и Копривщица въстаници, между които са Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов и Павел Бобеков, сформират малка чета, с която се опитват да се прехвърлят в Търновско. По пътя обаче четата е разбита, Волов и Икономов загиват във водите на р. Янтра. Тодор Каблешков попада в ръцете на врага и по-късно се самоубива.

Докато башибозукът започва да вилнее из средногорските села, бунтът обхваща и Родопската област. На 21 април въстанието е обявено в Брацигово. Ден по-късно то избухва в Батак, а на 23 априлКървавото писмо” е получено и в Перущица. Околните села също се надигат. През следващит дни обаче редовна войска и големи отряди от башибозук обграждат родопските селища и с изключителна жестокост смазват въстанието. Повече от седмица продължава отбраната на Перущица, Брацигово и Батак. На 5 май Батак се превръща в купчина развалини, а потърсилите спасение в черквата “Св. Неделя” жени и деца са безпощадно изклани от армията на Ахмед ага Барутанлията. Загиват над 3 хиляди мъже, жени и деца, а по-късно английският кореспондент Дж. Макгахен обрисува града с думите “Навред ужаси, ужаси и само ужаси”. На 7 май пада и Брацигово, като ръководителят на местните въстаници Васил Петлешков е заловен и подложен на нечовешки изтезания.

Паметна саможертва и съпротива проявяват и защитниците на Перущица. Притиснати от редовната турска армия, въстанниците се опитват да бранят всяка къща и улица. Когато всичко е вече изгубено, последните защитници на Перущица се събират в училището, църквата и околните две къщи, където се сражават до последната възможност. За да не попаднат в ръцете на врага, Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват семействата си, а след това слагат край и на своя живот. Техният пример последват и Иван Тилев, Георги Мишев и др. На 1 май 1876 г. въстанието е окончателно потушено.

По същото това време Хвърковатата чета на Бенковски се насочва към Златишко, но след като разбира, че въстанието в цялото Средногорие е вече потушено, четниците се разпръсват. Бенковски, с група предани съмишленици, тръгва на север. На 12 май обаче, попадайки на засада в местността Костина, Тетевенско, Георги Бенковски е убит.

Известието за започналия преждевременно в Копривщица бунт изненадва комитетските дейци в останалите революционни окръзи, поради което въстанието в тях така и не получава широк размах. След получаване на “Кървавото писмо” апостолите в Търновски окръг решават да обявят въстаниетона 28 април, но ден преди това в Горна Оряховица са заловени Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и др. местни дейци. Властите извършват арести и в Търново, Севлиево, Троян. Все пак въстанието на територията на Първи окръг е вдигнато, като най-напред то обхваща района на Бяла черква, Михалци и Мусина. Под ръководството на поп Харитон тук се сформира чета от около 200 души, която на път за Габровския Балкан преминава през Дряновския манастир. Редовна турска армия обгражда манастира и в продължение на 9 дни (29 април – 7 май) се водят тежки боеве. След раняването на поп Харитон и гибелта на неговия помощник Петър Пармаков, четата прави опит да пробие обсадата. Няколко групи въстаници успяват да се промъкнат, но впоследствие повечето от тях, между които и Бачо Киро, са заловени.

Подобна е съдбата и на другите две чети, създадени в Първи окръг – четата на Цанко Дюстабанов (от около 200 души), която се сформира в Соколския манастир и тревненската чета, начело с Христо Патрев (от 120 души). Особено активно във въстанието се включва и населението на севлиевските села Батошево, Кравеник и Ново села. Навсякъде обаче властите използват редовна армия и това предопределя съдбата на народния бунт в целия търновски окръг.

Във Втори окръг също не се стига до масово въстание. Още преди пристигането на “Кървавото писмо” в Сливен, турските власти арестуват по-изявените комитетски дейци в града, а на предварително уговорения ден – 3 май, от Сливен се събират едва 10 въстанника. Тогава Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се присъединяват към сформираната от Стоил войвода чета, наброяващо около 70 души. След няколкодневен поход, сражавайки се срещу преследващите я турски части, четата е разбита.

Апостолите на Врачански окръг научават за преждевременното избухване на въстанието едва на 24 април. Въпреки това те решават да изчакат предварително избраната дата – 11 май 1876 г. Пристигналата допълнително обаче във Враца войска ръзколебава Стоян Заимов и местния комитет. В крайна сметка се решава да се изчака пристигането на Ботевата чета, която трябва да се насочи към Враца. На 18 май сигналът за начало на въстанието в града е даден, но събралите се съзаклятници бързо се разпръсват.

Изолирани въоръжени действия има и в района на с. Разловци, Източна Македония (под ръководството на Димитър Георгиев-Берковски), но и тук башибозукът и редовната войска имат пълно превъзходство над зле въоръжените български въстаници.

Епилогът на Априлското въстание през 1876 г. е отбелязан с преминаването в България на четата на Христо Ботев. Създаването на голяма емигрантска чета, която трябва да подпомогне в решитления час въстанието в страната, е заложено като важен компонент в плановете на ГРК още през есента на 1875 г. През пролетта на 1876 г., когато подготовката на въстанието в четирите окръга навлиза в заключителната си фаза, останалите в Румъния комитетскщи дейци пристъпват към набиране и екипиране на доброволци за бъдещата чета. Особено активна роля в това отношение играят Димитър Горов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Христо Ботев. За водач на четата организаторите предвиждат да поканят първоначално Панайот Хитов или Филип Тотю. И двамата войводи обаче отхвърлят плановете на ГРК, тъй като по това време те убедено вярват, че едно самостоятелно българско въстание ще бъде обречено на провал. Затова и Хитов, и Филип Тотю предлагат да се изчака избухването на подготвяната от Сърбия война срещу Турция. След отказа на старите войводи ръководството на четата е поето от Христо Ботев.


част 1 част 2 част 3 част 4 част 5

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.