От миналото ще взема само огъня,а не пепелта
Това означава да се научим да се радваме на живота си,да се научим да го живеем и да извличаме най-хубавото от него.Нямам предвид да се радваме и на най-малкото,но и да не искаме прекалено много,защото ще останем разочаровани....Да си спомняме с хубаво за изминалите дни,месеци или години и да погребем в забрава лошите спомени.Да си „избием” от мислите това,че миналото ни преследва или че ще се превърне в наше настояще.Да направим така,че най-хубавите моменти да останат живи вътре в нас и да изгоним всичко друго,което е ненужно.В този случай „огънят” символизира хубавото,което ни трябва,за да поддържа „пламъка”на съществуването в нас,а „пепелта” са всички онези вредни за нас (и психиката ни) спомени,втълпявания,преживелици,мисли,които по някакъв начин са ни „изпепелили”,било то душевно или не....
Не бива да живеем в миналото си,в спомените,защото така пропускаме много хубави неща,които могат да ни сполетят в настоящето.Спомените ни не са „материали”,с които да изградим собствения си свят,те са някакви отражения на друг,отишъл си свят.Фактически е невъзможно отново да се завърнем в този свят чрез такива спомени,възможно е само да се натъжим от загубата и тази тъга да доведе до тежки последствия.Но взимайки поуките от миналото и живеейки сега,ние можем да изградим един по-стабилен собствен свят,в който да няма пукнатини,които могат да го разрушат както в миналото....
