Съчинение разсъждение върху „До Чикаго и назад”

С пътеписа „До Чикаго и назад” се начева кратката, но блестяща литературна дейност на Алеко Константинов. Тези хвъркати бележки са плод на неговите съкровени чувства и мисли при срещата му с новия свят. Преживяванията на Щастливеца в тази чужда страна, така различна от България, го карат да изпитва благоговение и в същия момент изненада от неприятния сблъсък с американската студенина.

Току-що стъпил на чуждата земя, Алеко е приятно изненадан, но при описанието на грандиозността, чудните гледки и индустриалния прогрес, пътеписецът включва и представянето на американската личност- мълчалива, студена, пропита с егоизъм и себелюбие. Сякаш жителите на тази държава са лишени от най-малката човешка топлина в отношенията помежду си. Точно тази студенина е толкова противопоказна за Алековия характер. „Хладният ум на цивилизования човек” е унищожил самия човек като го е лишил от усмивка, отнел му е най-важното- възможността да се порадва на този колосален свят. В следващия миг, усетил душевния хлад , с дълбоко разочарование и болка, Алеко дава израз на чувствата си и възкликва :” У-у! С тудено!....

Още в самото начало на контактите си с новия свят пътешественикът открива леден контраст в американския живот. Алеко е силно впечатлен от техническите постижения. Американецът се чувства горд с откритията си, с архитектурата, подобна на която няма никъде по света. Но същевременно, отчитайки постиженията и високата степен на развитие, пътеписецът долавя у себе си чувство на подчиненост от огромните мащаби на строителството. Това чувство хората от тази страна не усещат, тъй като прекалено много са свикнали с ежедневието. Огромните здания и постройките сякаш притискат човека и той се чувства смазан. Доказателство за това е описанието което прави Алеко на Бруклинския мост: „.... а пък хиляда сенки, които сноват по огромните му ..............са тъй безконечно малки в сравнение с този колос...”

Тази мисъл се засилва с по-нататъшните наблюдения на автора. Градацията на глаголите : „погнала, задръстила, обградила „ подсилва впечатлението, че американецът живее живот в който на пръв поглед му е добре. Всъщност е обвързан със закони, които не са съобразени с него, а най-вече с развитието на техниката. Това изисква и взема своите жертви.
Тази обвързаност влияе и върху темповете на живот. Интензивен е делникът на американеца, който трябва да се съобразява с науката и техниката.

Срещите с жителите на Новия свят предизвикват у Алеко и разни мисли. Той не крие учудването си когато посещава една от американските кръчми. Посетителите „..дохождат поръчват си бира или уиски, и ......... , и се оттеглят мълчаливо. Самият израз разкрива припряност на действието. Липсват приятните минути за отмора, което е резултат от вътрешната нагласа. Хората които са технически толкова напреднали, са загубили способността да се радват на добрата компания. Щастливеца определя посетителите на кръчмата като „неми и хладни”, а след това ги сравнява с „човекоподобни машини”. Това сравнение разкрива негативните последици от влизането на механизацията в живота. Отчуждението студенината между хората в големия град, егоизмът и себелюбието карат Алеко да осъзнае, че хората от Новия свят са загубили способността си да общуват свободно по между си. Законите на конкуренцията са оковали американския живот.в студения свят, където местата а мечти и духовна близост няма. Пътеписецът с тъга разбира, че бесната надпревара за пари и вечната забързаност убиват човешкото, защото човекът се нуждае от обогаттяване на чувствата и мислите, за да се развива.

А за хуманиста Алеко човекът е този, с който трябва да се съобразява политиката, прогреса. Ето защо писателят не желае да приеме хладната действителност лишена от най-обикновена човещина, и спонтанно излива чувствата си.

С пътеписът “ До Чикаго и назад “Алеко Константинов осъжда някои страни на американската реалност-свръх модерна, но ограбена духовно. Жителите и студени и себелюбиви, и механизирани се различават съществено от ... ....пътеписец. Възмутен, натъжен от видяното, усетил унищожението на човешкото у човека, Алеко стоварва категорична присъда на хладнината егоизма и безразличието. Той оценява най-добре американеца, посредством своите искрени чувства. Пътеписът “До Чикаго и назад” разкрива впечатленията на Алеко Константинов от пътуването му до Америка и отразява впечатленията, породени от срещата между културата и обществения цивот на два свята. В своята творба авторът непрескъснато съпоставя родното и чуждото, познатото и непознатото, старото и новото, за да потърси мястото на своята родина в света.

При първото си съприкосновение с Новия свят, пътеписецът е впечатлен от задъхания ритъм на живот, от непрекъснатото движение, от пъстротата и многообразието, с което го посреща Америка. Наблюдателен, любознателният пътешественик и демократ, открива и друга страна в живота на американеца. Динамиката обезличава човека, стеснява духовния му хоризонт, а техническият прогрес се превръща в заплаха за неговото съществуване. Всичко това тревожи хуманиста и го кара да се замисли за бъдещето на хората.

След вълнуващо пътуване сред океана, Алеко Константинов най-сетне доближава с корабчето си до американския бряг. Първите му впечатления при срещата му с Новия свят са от динамичния и забързан начин на живот на американците. Той е възхитен от “вавилонското”, “трескаво, бясно” движение, което вижда от пристанището, защото то е много по-различно от това в Европа. Друго нещо, което спира погледа на автора още с пристигането му, е напредналата индустриализация, “грамадните фабрични постройки”, “колосалният Бруклински мост”. Но като природен любител и хуманист, Алеко се тревожи за природата там, смутен е от “димните пластове над този град” и от неблагоприятното бъдеще за човечеството. Хората изглеждат нищожни и незначителни спрямо дълбоко навлязлата технология в живота им. Авторът дори ги описва като “микроскопични двуноги животинки”, за да докаже духовната им изостаналост. Самият Бруклински мост е ибгърнат в мъгла, “като че дреме”, докато по него “сноват хиляди янки” и тренове. Чрез него писателят изобразява живота на американците. Още с доближаването до брега на Новия свят, хуманистът вижда, че начина на живот там е изпълнен с динамика, забързаност, но е и духовно изостанал и “обвит в мъгла” и при срещата си с митничаря още повече се уверява в това.

Алеко е дълбоко обиден и разочарован от невежеството и плитките знания на чиновника. Той никога не е и чувал за страна като България и в крайна сметка записва всички българи като турци. Така разочарованието на автора от Америка все повече нараства. Но то отново се заменя с възхищение при разходката му по Бродуей.

Още от началото Алеко сравнява тази улица с най-красивата и оживена в Европа. Великолепната архитектура веднага привлича погледа му. Дори я описва като “една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцующа балерина”, за да подчертае оживеността й и възхищението си. Но тук демократът отново забелязва, че забързаността на хората в Америка ги прави бездушни. Стремежите им са твърде ниски. Всеки се старае да построи колкото се може по-висока и изящна сграда от съседа си, вместо да иска да е на по-високо духовно ниво.

В крайна сметка Алеко съзнава, че хората в Америка се движат от напредналата индустриализация и технологии в живота им, докато духовността им е силно изостанала спрямо европейците. Затова авторът е раздвоен в чувствата си – възхищение и разочарование.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.