"Бабо,благодаря ти,ти си добра жена" "Една българка

В разказа си "Една българка" Иван Вазов утвърждава величието на една обикновена жена от народа,която изпълнява своя човешки дълг да помогне на сънародник,изпаднал в беда.Духовната й сила се определя от българските ценности,на които тя е носител-човечност,милосърдие,всеотдайност,решителност,родолюбие.

Думите на бунтовника разкриват благодарността,признателността от саможертвата и риска,който поема баба Илийца,помагайки му.Тя постъпва така,както би постъпила една майка към своето дете.

Нравствената красота на баба Илийца се разкрива най-пълно при втората й среща с бунтовника.Напрежението на разказа спада рязко.Присъствието на старата жена излъчва спокойствие,доверие и топлина.Поздравът "Добър ти вечер,момче..." извежда клетника от напрегнатото състояние и очакване.Подаденият хляб и мълчанието,докато момъкът се храни,изграждат атмосфера на непринуденост и съпричастност към неговото състояние.Всеки жест на баба Илийца убеждава в нейната човешка доброта.Естественият финал ма сцената е един жест на "умиления до сълзи момък",който "се наклони,па й целуна напуканата ръка,която стискаше детето".Само в едно денонощие,Вазов успява да разкрие величието на възкръсналата за друг живот душа.Момъкът изцяло се е доверил на баба Илийца.Той разказва,че е загубил своята чета и признава своята безмощност и отчаяност.Бунтовникът не знае за срещата на баба Илийца с хаджи Хасан ага,нито за болката й,че в манастира не намира подкрепа и разбиране,а вижда Божия дом,превърнат в приют на страха.Той не знае и за нечовешките усилия на българката на брега на Искър.Там,пред нея застава внезапно препятствие-лодката,с която тя трябва да премине реката е заключена към здраво забит в земята кол.Старицата изглежда безпомощна и отчаяна.Човешката й съвест и морал не й позволяват да се спре насред пътя и тя с всичка сила се опитва да махне този кол.Ето как авторът описва нейните мъчни услия:...тя удвои,утрои усилията си,нейните изпечени селски ръце се напънаха,мишниците й сдобиха стоманена пъргавина и сила,кокалите й изпращяха отр напрягане и гореща пот рукна от лицето й...".Българката е готова да спаси бунтовника,детето си на всяка цена,дори това да застрашава живота й.

Баба Илийца не споделя с момъка нищо от своите премеждия,не показва отчаянието си,стига до решението да го приюти в дома си,въпреки опасностите,които може да си навлече.Тя е една свободолюбива жена и вижда в момъка олицетворение на порива към свобода,но и на разбитите надежди.Баба Илийца се грижи за него като истинска майка за своето чедо.Той ижда в нея християнка и българка,дръзнела да помогне на един борец за свобода.За него тя е спасител,изпратен от Бога,ангел хранител,без който той не би могъл да се справи.Старицата идва сякаш от вековете и носи в себе си тяхната мъдрост.Момъкът е обречен да бъде жертва в една от битките между човека и света окколо него.Доброто за баба Илийца е да го спаси,да спаси младостта му.Доброто за него е да воюва срещу насилието и злото.Майчиното милосърдие,християнскара добродетелност и патриотизма в образа на баба Илийца очертават ореола на светостта.

Българската баба Илийца от разказа на Иван Вазов "Една българка" покорява с нравствената си красота.Възхищаваме се от себеотрицанието,решителността й,от моралната и физическата й издръжливост,възхищаваме се от способността й да се справя с проблемите,да съчувства,да помага,покорява ни с всеотдайната си обич,с човещката си доброта.Чрез нейният образ родолюбецът Вазов издига в култ българското и го изравнява с общочовешкото. Чувстваме се горди, че сме българи.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Cvetelin ( 11) на 09 Декември 2012
Blagodarq ti
:*
Radoslav ( 48) на 04 Януари 2009
mnogo mi pomogna